Once Upon a Time (BG Fanfiction)

Глава II ,,Границата на Сторибрук"

~ В Сторибрук ~

Всички очакваха завръщането на Спасителката в кафенето ,,При Баба", с изключение на Реджина, която беше в трезора си.

~ При Реджина ~
След малко телефонът й звънна. Беше Робин. Тя се усмихна и се обади.
- Робин! - каза тя с усмивка.
- Реджина, трябва да дойдеш...
Лицето й веднага стана сериозно, заради загрижения му тон. След малко тя вече караше колата си, но не беше спокойна, постоянно поглеждаше към телефона си, имаше чувството, че ще стане нещо. Телефонът й звънна и тя вдигна слушалката, като преди това забеляза, че номерът беше скрит.
- Ало?
Беше зловещо... Нищо не се чуваше от телефона й. Тя го махна от ухото си и провери силата на звука, който беше усилен до край. Реджина отново сложи телефона до ухото си, но абсолютно нищо не се чуваше...
- Ало...? Който и да си да знаеш, че няма да се вържа на жалките ти номерца! - каза тя и натисна червената слушалка.
Реджина присви очи гледайки телефона и когато погледна напред тя забеляза, че е пропуснала отсечката за дома на Робин. Изведнъж я заболя главата и тя стисна очите си... На нея й се струваше, че колата започна да се движи прекалено бързо, но всъщност движенията й се забавиха. След като й мина тя се опита да завие наляво, но нямаше сила да завърти кормилото... Оказа се, че то някак си се затегна... Реджина натискаше педалите с крак, но те сякаш бяха бетонирани. С дясната си ръка се опита да мръдне скоростния лост. Е, той се движеше свободно и не действаше. Тя отчаяно натискаше спирачката с крака си, но колата напълно отказа да прави каквото и да е. Сърцето на Реджина вече биеше толкова силно, че сякаш заседна в гърлото й... Опита се да използва магията си, но нещо я заглушаваше...
- По дяволите... - тя се сети, че някой правеше магия.
Накрая реши да скочи от колата, опитвайки се да дръпне дръжката на вратата до нея, защото не виждаше друг вариант.
- Какво по... - дърпаше и продължаваше с опитите си, но самата дръжка както всичко останало в колата не беше наред... Реджина отчаяно погледна телефона си и се сети за Робин. Веднага набра номера му и се зарадва веднага щом той вдигна.
- Робин? Робин! - извика, но не много силно.
- Реджина какво става?! Къде си?
- Робин, моля те помогни ми!
- Успокой се какво е станало?
- Не е станало, а става!! Колата отказва да прави каквото и да било и в момента карам направо към границата! Не мога нито да завия нито да натисна спирачките... Дори не мога да отворя вратата!
- Боже мой... Какво е разстоянието между теб и границата?
- От къде да знам, да не съм го мерила?!
- Реджина... - каза той, въздъхвайки. - Тръгвам веднага! Каквото и да правиш - опитвай се да намалиш скоростта.
Тя кимна, прехапвайки устните си навътре и една сълза се търкулна по лицето й, след като натисна червения бутон.

~ При Робин Худ ~
Той веднага излезе от сградата и светкавично се насочи към колата си и с бясна скорост тръгна към границата, оставяйки няколко изтърквания от гуми на пътя.

---
Хеей, здравейте пак. :) Радвам се, че продължавате да следите/четете този фенфикшън! :)
Моля оставете мнението си в коментарите и гласувайте, ако главата ви е харесала! ♥