Once Upon a Time (BG Fanfiction)

Глава I ,,Отново заедно"

Ема се разхождаше сама из улиците на Бостън и ровеше в телефона си, като от време на време поглеждаше напред. Но докато тя си вървеше се блъсна в някого...
- Съжалявам, аз не гледах къде вървя и... - казваше тя докато вземаше телефона си от земята и когато се изправи издиша рязко, като след това си пое въздух с усмивка. - Хук! - Тя веднага го прегърна през врата, а той обви ръцете си около кръста й.
- Липсваше ми, Ема. - каза той докато помирисваше косата й... липсваше му това ухание.
- Какво правиш тук? Не трябва ли да си в Сторибрук при останалите? Сам дойде, нали?
- Да, знаеш, че магията на границата не ми влияе и... реших да дойда и да те намеря! Трябва да се върнеш, нуждаем се от теб. - той не говореше високо, за да не го чуят хората.
- Но защо, все още не съм го намерила...
- Реджина го намери с помощта на магията си, но не може да го активира.
И все пак някои хора го гледаха със странен поглед в очите, защото никой не би излязъл просто така навън с "костюм за Хелоуин", но те не знаеха, че приказките са реалност в паралелен свят...
- Оу... Значи през цялото време е бил там...- Ема се загледа в земята и продължи. - Добре, тогава ела с мен, привличаш погледите на хората. - тя се огледа.
Той се усмихна чаровно и й отвърна:
- Знам, че превличам погледите... - той й намигна.
Тя се засмя и го дръпна за лакътя.
- Хайдеее! - каза тя с широка усмивка на лице.
Хук през цялото време знаеше, какво намеква Спасителката, но му липсваше романтиката между тях. Все пак любимата му я нямаше вече цял месец.
След няколко минути, те вече се возеха в такси към стария й дом. Когато колата спря пред сградата, Ема благодари за превоза и плати на шофьора.

Когато се качиха на етажа, тя отключи вратата и двамата влязоха вътре, след което тя заключи отново. Покани го да влезе в дневната и тръгна към стаята си.
- Изчакай един момент. - каза тя.
- Ще те чакам вечно! - отвърна романтично Хук с усмивка и тези думи стоплиха сърцето на Ема, която леко се засмя и допълни:
- Трябва да си взема нещата и се връщаме обратно в Сторибрук!
Когато се върна вече отново беше облечена в добре познатите ни дрехи - на половина закопчаното червено яке, под което се виждаше сивият потник, сини дънки и ботуши почти до коленете.
- Уау! - каза Хук - Точно както преди... - той се доближи до нея.
- Да, тези дрехи са най-удобни. - тя погледна настрани за момент докато говореше и пак върна погледа си към очите на любимия си, който бавно се доближаваше до нея.
Той слижи дланта си на бузата й и окосна челото си с нейното. И двамата затвориха очи. Сега те дишаха един и същ въздух, можеха да усетят топлия дъх на другия. Ема наклони главата си и носовете им се докоснаха. Хук не издържа на напрежението между тях и сля устните си с нейните, а тя му отвърна...
Но точно когато двамата влюбени започнаха да се наслаждават един на друг, телефонът на Ема звънна. Тя отстъпи назад, но Хук я спря.
- Недей...
- Изчакай за момент, може да е важно!
Той издиша, погледна земята и я пусна, а тя влезе в съседната стая.
Взе телефона си и натисна зелената слушалка.
- Мамо? - чу се от другата страна на линията.
- Хенри! - изненада се тя и се усмихна широко, показвайки белите си зъби.
- Здравей! Обаждам се да ти кажа...
- Знам, Реджина го намери и аз трябва да се върна. - прекъсна го тя.
- Еха. Но как разбра?
- Хук ме намери.
- Какво?! А, да, заклинанието не му действа.
Ема се засмя за секунда и забеляза, че Хук влезе в стаята.
- Слушай Хлапе, ще ти звънна скоро, обещавам.
- Добре, чао.
Щом се обърна изцяло, младата жена се усмихна и той отново дойде при нея. Този път обаче тя съкрати разстоянието между тях.
- Готов ли си за пътуване обратно? - погледна го сериозно като шериф и де засмя на объркания му поглед.
- Хмм, чакай да помисля... - той се направи, че се замисли като сложи ръце накръста си, поглеждайки настрани, но след това я погледна. Гледаше устните й, очите й... Накрая тя просто се отпусна и го целуна.
- Хайде да тръгваме. - каза тя след целувката.
Малко след това те излязоха от апартамента, Ема беше взела всичко нужно със себе си и заключи вратата, а когато излязоха от блока отключи жълтата кола и двамата влязоха вътре. Запали двигателя и се увери, че всички врати са добре затворени. Погледна всички огледала едно след друго и натисна педала за газта, като преди това изчака една черна кола да мине.

----
Хей приятели, това е първата глава от моя фенфикшън със сериала ,,Имало едно време" и моля да изразите мнението си в коментарите, както и ако ви харесва - да гласувате! :)