Once Upon a Time (BG Fanfiction)

Глава VI ,,Неуспешна Зелена поява"

  Жена със черни дрехи, рижава коса и... зелена кожа. Сетихте се нали? Да, това беше тя. Зелена. Тя се доближи до масата, на която стояха всички и започна арогантно:
- Здравейте, здравейте... хубаво сте се събрали тук... къде е онова гадно същество, наречено "моя сестра"? - Лукавата вещица се изсмя.
- Нямаш никакво право да говориш така за майка ми! - сякаш заповяда Хенри, а Ема го погледна и физиономията й стана сериозна.
- Я виж ти, малкия сополанко реши да защити Злата кралица, която до преди година мразеше. - зелената жена показа белите си зъби, обградени със злобна и подчертана с кърваво червено червило усмивка.
- Не го наричай така! – Ема се озъби, гледаше намръщено.
- Колко пъти трябва да ти кажа, че черното е моя цвят, крастава жабо?! - чу се гласа на Реджина, която беше на входа на кафенето и стоеше като герой, победил още 300 души с голи ръце. Тя погледна за миг към Зелена, въпреки, че физиономията й бе към земята. Погледът й беше зъл и подчертан със злобна усмивка.
Когато застана пред сестра си я погледна и постави ръцете си на кръста си, като по този начин сакото й се отвори в долната част. Невероятната й усмивка, която този път използва за прикритие, отново се появи.
- Здравей сестро, не изглеждаш добре. – каза Зелена и бавно се усмихна злобно.
Тези две жени явно обичаха да се усмихват една на друга... Нищо, че се мразят. Реджина присви очи и каза:
- Ти също. – усмихна се отново, но този път без да показва зъбите си.
Зелена направи ядосана физиономия и понечи да атакува сестра си с магия, но не успя, тъй като Реджина хвана ръката й и замахна с ръка като едновременно с това хвърли магически прах към зелената жена и тя се парализира - прашецът я задържаше и не й позволяваше да движи нищо друго освен главата си.
- Ах ти... - процеди през зъби тя. – Може сега да ми попречиш да взема желаното, но следващия път ще си го получа.
- И то тъпкано. – каза с широка усмивка сестра й.
- Ти ще страдаш най много! – Зелена се озъби.
- От теб пък най-малко ме е страх.
- Не се прави Реджина, виждам страха в очите ти!
- Ее, явно си сляпа, защото... - тя погледна земята със сериозна физиономия и пристъпи напред, заставайки на сантиметри от лицето на сестра си. - ...никой не се страхува от теб. Ти си жалка издънка на злодеите. - понижи тон кралицата и отново се усмихна.
- Не си мисли, че ти не си по-надолу.
- Кой? Аз ли? Ти дори едно проклятие не можеш да създадеш.
- Добре тогава. Обещавам ти, че ще направя едно проклятие специално заради теб.
Стомахът на Реджина се сви, защото тя знаеше, че сестра й изобщо не е толкова слаба за колкото се представя.
- Охоо... Сестринска любов, а?
- Не, сестринска омраза. – усмихна се с широка усмивка Зелена, а Реджина присви очи и замахна с ръка и в този миг около зелената жена се изви лилав дим, който изчезна заедно с нея. Кралицата се завъртя на един крак и тръгна към входа.
- Какво сте ме зяпнали?! – озъби се Реджина и излезе от кафенето, тряскайки вратата.
Робин стана от масата и тръгна към нея, но Хенри го спря.
- Недей. По-добре ще е ако отида аз.
- Хенри... - започна Робин, но детето го прекъсна.
- На мен няма да ми се ядоса. – каза Хенри, който излезе от кафенето и тръгна към Реджина.

~Междувременно~
Зелена стоеше замислена и с ядосана физиномия в мрака. След малко се обърна и тръгна напред, заставайки пред безцветното кълбо, което по нейно желание показваше какво се случва. Беше бясна заради факта, че не успя дори да удари сестра си. Беше бясна, че сестра й е винаги по-напред във всичко.
Зелената жена изкрещя от гняв и взе топката с две ръце. Вдигна ръцете си нагоре, обърна се настрани и хвърли топката на земята, а тя се строши на малки парчета...

---
Здравейте отново, надявам се, че главата ви е харесала. :)
Ако желаете да ми споделите мнението си за писането ми на този фенфикшън, можете да напишете коментар, а ако главата ви е харесала - дайте звездичка. :)