Once Upon a Time (BG Fanfiction)

Глава VIII ,,Какво стана?!"

  Робин се уплаши за своята любима и тръгна към нея, но Зелена направи въздушна вълна, която отпрати мъжа към стената, която беше на 15 метра зад него...
- Не знам дали твоето захарче ще ти липсва, но на мен ми трябва. – каза подигравателно и с широка усмивка Зелена.
- Зелена, не го прави! – започна Робин, но зрението му се раздвои. Причерня му и той се отпусна, изгубвайки съзнание от силния удър.
Зелена пророни насила зъл смях и замахна с ръка, в резултат на което около нея и Реджина се изви зелен дим, който изчезна заедно с тях.
Малко след това Хенри влезе в дневната, заради силния шум. Той забеляза, че майка му (осиновителката му) я нямаше, а Робин лежи до дълбоко пропуканата стена. Беше станала дупка. Момчето се затича към големия мъж и го побутна по ръката му, повтаряйки няколко пъти името му, в опит да го събуди, но не успя. След това се сети, че (истинската му майка) Ема може да помогне. Хенри измъкна телефона на Робин от джоба му и провери телефонния му указател. Щом забеляза името на Ема, той й звънна.

~При Ема~
Ема и Хук бяха в кафенето ,,При баба".
- Е, може би не винаги ще е така, но все пак... - тя бе прекъсната от телефона си. – Хей, хлапе! – каза с усмивка.
- Мамо, ела веднага в имението! – той звучеше уплашен.
- Чакай, защо? Какво става? – попита бързо Ема и физиономията й стана сериозна.
- Робин е в безсъзнание, а мама я няма. Ела бързо, моля те!
- Идвам веднага! – тя натисна червената слушалка.
- Какво става? – попита Хук, щом неговата любима рязко стана от мястото си и взе якето си, тръгвайки към вратата.
Тя се спря и каза със сериозен, но и леко тъжен поглед:
- Реджина е изчезнала.
Двамата веднага тъгнаха и след по-малко от 5 минути бяха в имението.
- ХЕНРИ! – извика Ема, когато влязоха вътре.
- Насам! – извика обратно детето.
Ема проследи гласа му, а Хук я последва. Двамата видяха Робин, пропуканата стена и одеалото на дивана.
- Какво е станало?! – Ема възкликна, поглеждайки Робин и след това върна погледа си към детето си.
- Не знам, но съм сигурен, че той знае. – Хенри погледна към мъжа пред себе си.
- Да се надяваме, че не е изгубил мозъка си. – пошегува се Хук.
- Килиън! – скастри го Ема.
- Добре де...
- Вие го сложете на дивана, а аз ще взема кърпа. – каза Хенри и тръгна към кухнята.
Ема хвана Робин за краката, а Хук за раменете. Когато детето се върна, мъжът в безсъзнание вече беше на черния мебел. Русата жена го завиваше с одеалото, а пиратът палеше камината. Хенри й подаде купа с вода, в която имаше мокра кърпа. Ема я взе и я изцеди, като започна бавно и нежно да попива кръвта на Робин. Хук запали камината и отиде до прозореца.
След малко Робин се събуди. Все още виждаше размазано, но успя да разпознае силуета на Ема, тъй като само тя имаше руса коса.
- Добре ли си? Как се чувстваш? – попита загрижено тя, а щом Хук чу гласа й се обърна и тръгна към на стола до дивана, за да седне при тях.
- Добре съм... - едва каза Робин.
Той бавно се изправи и Ема продължи да чисти кръвта по врата и брадичката му.
- Какво стана с Реджина? – попита Хук, гледайки го.
- Зелена. – въздъхна мъжът на дивана.
- Знаех си! – каза Хенри, а Ема го погледна.
- Какво?! Тя също има магия, но мама не би наранила Робин, защото го обича. – той погледна към Робин.
- Хенри е прав. – каза Хук.
- Само ако е направила нещо на Реджина... - Робин се ядоса и сви юмруците си.
- Хей, спокойно! Ще я намерим. – съвсем леко се усмихна Ема и остави кърпата в купата, след което и тя седна на дивана. – А сега ни разкажи подробно какво се случи.
Робин си пое дълбоко дъх и започна да разказва...

---
Ако главата ви е харесала дайте звездичка. С удоволствие бих прочела какво си мислите, че ще се случи с Реджина. :)