~Все още в съзнанието на Джак~
-Хей,Ви!
-Да...Джак?-отговори ми тя поемайки си въздух от смях.
-Съжалявам,че...
-Няма за какво,и аз те обичам!-каза тя стискайки по-силно ръката ми.
-Ти...К-какво?Наистина!Не мога да повярвам!-усмихнах се аз,бях толкова щастлив,тя беше прекрасна,обичах я!Познавах я едва от два дни,но не исках да се разделям с нея.
-Мдааа!-усмихна се тя чаровно.Аз... просто не можех да опиша как се чувствам.
Изведнъж тя измъкна крехката си ръка от моята и започна да тича,викайки:
-Не можеш да ме хванеш! На,на,на,на,на!-беше като малко,сладко дете.
-Ще те хвана,ще те хвана!-се разсмях аз с детски глас,подгонвайки я.
- Като гледам как си ме захващал...Хахах!-настигнах я,хванах я и я вдигнах като бебе.
-Дзак,моуа те,пушни ме долю!-се разкикоти тя с бебешко гласче.
-М,неуе,нуама да те пушна!
-Добре,аз и не искам-и ме прегърна през врата-обичам те,бебчо-прошепна на ухото ми.
- И аз теб,съкровище мое!-Ви се обърна към мен,усмихна се и ме целуна,аз отвърнах.
-Хей,Джонсън!-чух познат глас,беше най-добрият ми приятел,Гилински.Прекъснахме целувката.
-Хей!-отговорих аз,държейки още момичето си.
-Кое е това момиче?
-Моето гадже,Ванеса.
~ В съзнанието на Ви~
Докато с моят Джак се целувахме,чух някой да извиква:
-Хей,Джонсън!
Спряхме целувката,и държейки ме,Джак отговори:
-Хей!
- Кое е това момиче?-попита приятелят му.
-Това е моето гадже,Ванеса.
-Оу,Джак,много бързо братле!Вчера дойдохме тук,а ти си намери готино момиче.
-Хах,запознайте се.-каза сладурчето ми,пускайки ме на земята.
-Аз съм Джак Финеган Гилински!-каза момчето ръкувайки се с мен.
-Аз съм Ванеса Даниел Лиу Мендес,приятно ми е!
- И на мен!Сестра на Шон?
- Мда,по-големият ми брат...
