~Все още в съзнанието на Ви~
...този път не беше сън усещах го,бях някак щастлива,чувствах се на сигурно в прегръдките му...и ето че нещото,от което най-много ме беше страх се случи,и въобще не беше зле...даже беше прекрасно!!!
Познавах го едва от два дни,но вече се бях влюбила в него.
Бяха минали 4 часа от както с Джак се бяхме прибрали в къщата,но на мен ми се струваха като секунди...но всеки знае,че хубавите неща са кратки и винаги се намира някой тъпанар,който да провали приказния момент...това беше брат ми,Шончо...
-Ванеса Даниел Лиу Мендес!Какво по дяволите правиш?!-изкрещя се той като истерик,виждайки устните ми долепени до тези на Джак.
Аз се отдръпнах и се опулих на противният си,досаден брат:
-На 17 съм!Нямаш право да ми заповядваш какво да правя!Да не си ми майка?!И не ми се прави на важен отново с твоето "велико" извинение "По-голям съм от теб,мога да те командвам!"...Еми не,не,не можеш! Аз съм зависима единствено и само от родителите ни,които са на хиляди километри от тук(ние сме в Лос Анджелис,а родителите ни са в Мадрид,Испания),не от моят смотан брат!
-Оу,малката ми сестричка ми се пули.Толкова си сладка!
-Тъпак!
-Отивай си в стаята пикло!
-Съжаляван Джак-казах аз нежно,изправих се и прокарах ръка през прекрасната му коса.Той се усмихна и той се изправи,хвана ме през кръста,наклони ме и ме целуна...повтарям ЦЕЛУНА МЕ ПРЕД ОЧИТЕ НА ОЗЛОБЕЛИЯТ МИ БРАТ МИ БЕЗ ДА МУ ПУКА ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ!!!
Шон като побесня,аз се изхилих злобно и отвърнах на целувката на Джак...
-Казах ти да си отиваш в стаята!
- М,не!-Джак ме хвана за ръката и излязохме на бегом от къщата.Шон ни гонеше до няколко пресечки,но се отказа...
~В съзнанието на Джак~
Шон беше бесен,разкрещя се на Ви:
-Казах ти да си отиваш в стаята!
-М,не!-отговори тя,аз я хванах за ръката и тичайки излязохме от къщата.Той ни подгони,но няколко пресечки по-късно се отказа...
