~Все още в съзнанието на Ви~
-Е,на къде сте?-попита Гилински.
-И ние не знаем...
- Хм,добре аз трябва да се запиша в училището и трябва да съм там след 20 мин.,за това чао!
-Добре,чао,до после!-каза Джак.
-Чао!-отвърнах аз.
-Е,Ви...на къде?
-Ами...мисля да се пребирам,че брат ми сигурно...-и изречението ми бе прекъснато от звъненето на телефона ми.Беше Шон:
-Ам,Ви...
-Да Шон?
-Ами, съжалявам...за това,че ти се развиках,извини се и на Джак от мое име...по този повод,реших да сготвя вечеря...но така де...нещо започва да пуши...и мисля,че скоро ще се запали,за това може ли да дойдете?
- Да,Шон,разбира се,веднага!-казах аз притеснено и затворих.
-Какво става?
-Ами първо да ти се извиня от името на брат ми и след това...ще дойдеш ли с мен до нас?
-Да,но защо?
-Шон...ще подпали къщата в опитите си да сготви...
-Ам,добре...стига сме говорили,да тръгваме!-каза Джак изплашено.
*10 мин. по-късно*
Как да го опиша...аз,Джак и Шон стояхме зяпнали пред горящата ни къща,гледайки пожарникарите,които гасят пламъците...
-Шооон!Как можа да подпалиш къщата за 10 минути!?
-Амм...-повдигна рамена като малко невинно детенце.
-Е сега къде ще жив...-Джак ме прекъсна:
- Ако искате можете да живеете у нас...докато оправя къщата ви...има много място,защото сме само ние с Гилински.
- Ам,ако е удобно...разбира се...-отвърнахме със Шон в един глас.
-Разбира се че е удобно!
-Ами добре,благодаря много!-отговори брат ми...
