Дракона на кръвта.

47 4 1
                                    

Карма:
-Юги, а сега какво?
Юги:
-Остави Сасори. Вече има достатъчно рани.
Карма:
-Юги По-добре си легни ти едва дишаш.
Юги:
-Нищо ми няма.
Карма:
-Не не е така. Моля те. Притеснявам се за теб. Знам, че съм по - малкия брат, но и аз се притеснявам за теб както ти за мен.
Юги леко се усмихна и каза:
-Добре. Ще си легна.
Карма:
-Супер.
Юги:
-Хайде ела.
Юги и Карма се качиха и си легнаха.
Юги:
-Какво? Какво става тук?
Изведнъж се появи един кървав дракон.
Юги:
-Какво?
Дракона се на две си над Юги и каза:
-Защо си тук човеко?
Юги:
-Къде?
Дракон:
-Ти си в кървавата долина.
Юги:
-Но как? Аз...аз си легнах. Няма как да съм тук.
Дракон:
-Но има. Сега си тук пред мен.
Юги:
-Не знам как се е случило.
Дракона събори Юги на земята и каза:
-Не съм виждал хора от доста време.
Юги:
-Какво имаш предвид?
Дракон:
-Преди години тук имаше село.
Всички бяха в синхрон, но всичко се промени когато Одеро Дойде. Той разруши селото, пропъди всички дракони, уби всички селяни, уби семейството ми.
Юги:
-Семейството ти?
Дракон:
-Да.
Юги:
-Аз много Съжалявам.
Дракон:
-Не е Нужно. Ти не знаеш какво е.
Юги:
-Напротив. Аз отлично знам какво е да загубиш близките си, да изгубиш всичко на което си разчитал. Да изгубиш брат си, майка си, баща си и накрая да не можеш да разчита и на никого. Изгубен мислещ си какво може да ти се случи и после да се обвиняваш, че не си могъл да им помогнеш. Все да си мислеш, че вината е във теб, че ти си виновен за това което им е станало, че ако теб те нямаше всички щяха да са щастливи, че никой няма нужда от теб. И когато случайно убиеш някого всички те мислят за изрод, чудовище, убиец, извадие и това те кара да искаш да се само убиеш. Всички странят от теб и се страхуват. Приятеля ти да те убие заради момиче, да си мисли, че може да го убиеш. Без приятели, без дом, без подкрепа.
Дракона се доближи до Юги и му каза:
-Твоя живот е съсипан. От това което чух. Стана ми жал за теб. Брат ТИ, Майка ти, баща ти. Всички са мъртви. Аз оспях да видя през очите ти. Карма е жив, но ти не вярваш, че е той.
Искати се да се само убиеш. Искаш да си мъртъв.
Нали така Ахима.
Мислиш си, че живота ти е съсипан и, че ти си виновен.
Това не е така. Ти доказа, че си достоен. Ти изпита мъка която никой не разбира. Аз може да изгубих семейството си, но ти изгуби детството си. За теб може да е загуба, но това беше изпитание. Ти си достоен.
Юги го погледна и каза:
-Не мога да спра да плача.
Дракон:
-Знам това скоро няма да ти мине. Ти си изгубил живота си.
Юги:
-Това което правя е лошо. Аз съм съдист, психопат, психо, убиец.
Дракон:
-Но ти си наш.
Юги:
-Какъв съм ви?
Дракон:
-Ти си ни...

На прага на смърттаOnde histórias criam vida. Descubra agora