На прага на смъртта

Карма признава че....

На сутринта Юги попита Карма:
-Защо?
Карма:
-Какво?
Юги:
-За вчера защо го направи?
Карма:
-Ами защото те обичам. Просто е.
Юги:
-Аз...аз едва.
Преди Юги да си довърши изречението си Карма го целуна.
Карма:
-Замълчи.
Юги така и направи. След малко Карма хвана Юги за блузата и го събори на леглото.
Карма:
-Няма да ходиш никъде.
Юги:
-Но какво правиш?
Карма не отговори.
Карма леко се засмя и каза:
-Ол Юги.
Юги:
-Какво?
Карма:
-Спомняш ли си когато тате ни показа онзи дракон?
Юги:
-Да.
Карма:
-Тогава ти се страхуваш е от дракони, а сега не.
Юги:
-Тогава бях на четири
Карма:
-Да. Тогава когато ме уби.
Юги:
-Карма виж аз Съжалявам.Аз...аз не исках да го правя, но Смъртта, Сатаната и тате бяха там те ме накараха да го направя. Съжалявам.
Карма:
-Нищо него мисли прощавам ти.
Юги:
-А защо?
Карма:
-Какво?
Юги:
-Защо ми прощаваш? Аз те нараних...Аз причинявам само болка и страдания. Просто трябваше да ме убиеш.

Карма прегърна Юги и му каза:
-Знам какво ти Юги, но не се наказвай така. Аз няма да те убия. Дори да ме молиш или да пробваш да ме накараш аз няма да го направя. Не зависимо какво става и къде сме. Аз няма да те убия Юги. Дори и за миг, дори да ме молиш. Молим е колкото си щеш, но аз няма да го направя.
Юги:
-От къде си толкова сигурен?
Карма:
-Сигурен съм.
Карма:
-А джунинския изпит как в ще го правиш?
Юги:
-Не знам май ще се откажа. Аз вечно мисля за смърт и кръв.
Карма:
-И аз Юги, но не се предавам, а и съм като теб.
Юги:
-Какво?
Карма:
-Съдист. Заедно можем да измъчваме.
Юги:
-...
Карма:
-Чух, че си помолил Менма да ти доведе Сасори. Искаш ли заедно да го измъчваме?