На прага на смъртта

Играта

Черен Фреди:
-Хайде Фокси. Не се дърпай.
Фокси:
-Остави ме.
Черния Фреди чу, че другите идват.
Бони:
-Добре сега да видим какво му има.
Той пипна крилата и Юги леко се помръдна.
Фокси:
-Явно са му шчупени.
Бони:
-Да и едва ли ще се управи.
Чика:
-Дано да е добре.
Фокси:
-И кво ти пука?
Бони:
-Ами фокси не всички ден може да видиш човек с крила.
Фокси:
-Пфу трябваше да го убия още когато можех.
Бони:
-Добре, че те спряхме.
Фокси:
-Все едно.
Юги се събуди и каза:
-Какво къде съм? Кои сте вие и аз защо съм тук?
Бони:
-Успокой се ние няма да те нараним.
Юги:
-Добре.
Юги се опита да се изправи.
Юги:
-Ох.
Бони:
-Какво има?
Юги:
-Крилата ми са ранени. Те са свързани към гръбначния стълб и не мога да се изправя.
Чика:
-И сега какво ще правиш?
Юги:
-За щастие има и друг начин.
Крилата на Юги изчезнаха.
Бони:
-Добре ли си?
Юги:
-Да, но кои сте вие?
Бони:
-Аз се казвам Бони, а това са Фокси, Фреди и Чика.
Юги се от дръпна назад и се удари в Фреди.
Фреди:
-По внимателно.
Юги:
-Съжалявам.
Бони:
-А и Фокси искаше да те убие, но добре, че го спряхме.
Изведнъж Мънгъл се появи.
Мънгъл:
-И ти си като нас и ти си аниматроника.
Юги:
- Аниматроника?
Мънгъл:
-Аз те видях как се биеш. Ти се държеше като аниматроника.
Юги:
-Ти си била там?
Мънгъл:
-Да. Горе долу.
Бони:
-А защо не станеш един от нас?
Фокси:
-Чакай малко. Задръж коня. Той да е един от нас? Ума ли си изгуби?
Бони:
-Не не съм, а и той също е аниматроника. Нуждае се от подкрепа.
Фокси:
-Добре, но ако мине петте нощи.
Мънгъл:
-Ето ти сличера.
Юги:
-Благодаря, но какви са тези пет нощи?
Фокси:
-Хаха. Ти трябва да оцелееш пет нощи. Ние ще те нападаме и като издържиш до шест минаваш първата нощ, а те трябва да са общо пет, но ти едва ли ще оцелееш.
Мънгъл:
-Не го слушай.
Юги:
-Д - Добре.
Фокси:
-Хайде да започваме.
Фреди:
-Не бързай толкова Фокси още не е пуло нощ.
Юги:
-Пуло нощ?
Бони:
-Да играта започва в пуло нощ.
Юги:
-Аха.
Мънгъл:
-Ела ще ти покажа какво да правиш, а и имаме само пет минути до пуло нощ.
Юги отиде с Мънгъл до стаята.
Мънгъл му обясни всичко.
Мънгъл:
- Разбра ли какво да правиш?
Юги:
-Да Благодаря.
Мънгъл:
-Няма за какво. Успех.
Юги:
-Благодаря.
Играта започна.
Юги провери камерите.
Юги:
-(А сега какво По-добре да ме убият, но Мънгъл май не го искаше . Тя се държеше много мило с мен, а и Бони, Чика и Фреди, но Фокси наистина ме плаши.)
Юги:
-Какво батерията много бързо се изхабва, а вратите също хабят батерия. Скоро няма да ми остане никаква, а сега колко ли е?
Юги:
-Сериозно ли един. Леле много съм зле.
Юги отново провери камерите.
Юги:
-Всички са тук. Чакай малко къде е Фреди?
Юги на бързо провери всички камери.
Юги:
-А ето го, но защо е на осма камера?
Фреди изчезна.
Юги:
-Какво, но къде отиде?
Фреди се появи от лявата врата.
Юги го видя и затвори вратата.
Юги:
-Уф за малко. А сега колко е часа?
Часа беше три и дваисе и пет.
Юги:
-Скоро ще ме убият.
Юги погледна камерите.
Юги:
-Ол не Фокси.
Фокси се появи от лявата врата.
Юги стана и излезе от дясната.
Юги:
-А сега какво?
Юги отиде на сцената. Тогава всички бяха го за обиколили.
Някак си Юги се измъкна и се пробва да отиде в стаята, за да затвори вратите и да изчака до шест, но Мънгъл беше препречила пътя.
Юги:
-А сега какво?
Мънгъл го нападна. Юги мина под нея. Влезе в стаята и затвори и двете врати.
Той веднага видя камерите и всички бяха и от двете врати, а батерията въпреки, че беше на 70% тя бърза падаше.
Юги:
-Остават само пет минути до шест.
6:00 часа.
Юги:
-Успях, но остават още четири нощи.
Фокси:
-А стана шест, а той е жив. Обикновено ги убиваме преди шест.
Бони:
-Стига Фокси.
Бони по чука на вратата и каза:
-Хайде Юги отвори вече е шест. Няма да те на паднем.
Юги:
-Добре.
Юги отвори вратата.
Бони:
-Браво. Ние обикновенно ги убиваме преди да стане шест.
Браво ти си първия от четири години.
Юги:
-Така ли?
Фреди:
-Да. Обикновенно Фокси ги убива още на първия час.
Юги:
-Вие наистина ме уплашихте. Имах чувството, че Диабло беше тук .
Бони:
-Кой?
Юги:
-Диабло е вид дракон с черни криле и почти цялото му тяло е в кости, а и е вечно жаден за кръв точно като мен.
Чика:
-И защо?
Юги:
-Защото аз държа точно като него и заради това, че убивам второто ми име е Диабло.
Фреди:
-Значи така а?
Юги:
-Да.
Бони:
-Е но втората нощ ще си в друга стая.
Юги:
-Добре.
Дойде втората нощ.
Юги:
-(А сега какво? Няма врата която да ме защити. Правилата са други. Надявам се да не се бия с тях, а и едва ли тази маска ще ми помогне?)
Юги провери камерите. Този път Бони го нямаше.
Юги:
-Какво къде изчезна?
Юги го търсеше.
Накрая някъде към три часа Бони го нападна.
Юги за легна.
Фокси се затича към Юги.
Той за малко не му отнесе главата, но добре че Юги залегна и при него.
Фокси:
-Двама на един.
Зад Юги се появиха Фреди и Чика.
Фокси:
-Е този път няма как да се измъкнеш.
Юги:
-( Аз не искам да се бия с тях, но имам ли избор. Ако само избягвам атаките им? Сигурно ще стане.)
Те го нападнаха, но Юги само и избягваш е атаките. Фокси на няколко пъти щеше да му отреже ръката. Чика си пробва да го одари, но Юги за легна.
Юги:
-( Леле беше доста близо. За малко не ми откъсна ръката. Трябва да го призная те мога да им избягвам атаките до шест. Аз дори не знам колко е часа, но със сигурност ще ме убият преди да стане шест.)
6:00 часа.
Юги:
-( Фу успях. )
Бони:
-Леле аз едва дишам. Много добре избягваш атаките. От къде се научи?
Юги:
-Баща ми ми показа.
Фокси:
-( Ако скоро не го убия ще се побъркам.)
Дойде третата нощ. Юги беше във същата стая от първа нощ.
Юги погледна само за малко камерите. После се вцепени и погледна нагоре и каза:
-В какво се превърнах?
_____________________________
Добре сега ще ви помоля да пуснете клипчето. Той го пее и може да го четете и слушате.
_____________________________
Юги си пусна Крилата.
Фокси беше се скрил точно до вратата, а всички чакаха неговия знак, за да нападнат.
Той слушаше какво си пее.
Ноктите на Юги станаха много остри и той точно с тях си нарани крилата, но въпреки болката той продължи.
Юги си спомни когато нападна Яо и само какви рани му беше направил.
Юги с ноктите си беше одрал ръцете си. Той одраска и окото си. То беше цялото черно.
Юги извади един кинжал и с него си проби гърлото.
Въпреки болката той продължи, а Фокси се беше вцепенил и дори не му беше забавно, на него не му харесваше, но не можеше да се мръдне, за да му помогне.
Юги беше забил кинжала в рамото си и продължи до долу чак до гръбнака.
Накрая го заби в сърцето си.
То падна на земята. След малко си изправи главата и извика:
-ЗАЩО НЕ МОГА ДА УМРА???
Фокси отиде при него и каза:
-Юги не биваше да го правиш.
Ти вече си един от нас.
Фокси вдигна Юги и го заведе на сцената.
Бони:
-Фокси какво си му направил?
Фокси:
-Не бях аз а самия той.
Фокси сложи Юги на стола. Мънгъл отиде да го прегледа.
Бони:
-Фокси какво стана?
Фокси:
-Когато отидох до вратата видях Юги изправен. Ноктите му бяха много остри. После той започна да пее една песен и докато я пееше се нараняваше, аз не можах да го спра. Бях вцепенен.
Той пееше за едно момче на име Яо и какви страдания му е причинил. Това дори мен ме накара да се тревожа. Беше много тъжно.
Бони:
-Горния, но сега е едва един, а сега какво ще го правим? Ти си шефа.
Фокси:
- Той е един от нас. Ще влезе. Видях какво направи. Няма да го убиваме. Той ще живее.
Бони:
-Добре, а и не съм те виждал толкова разстроен за когото и да било.
Фокси:
-Да и Съжалявам, но трябва да се извиня и на Юги. Постъпих глупаво, но едва ли ще ми прости или разбере.
Бони:
-Той ще те разбере. Ще видиш.
Фокси:
-Дано да се оправи.

Е тази част беше много дълга, но все пак хареса ли ви? Добре ли се справих? Напишете какво мислите...