На прага на смъртта

Канеки

Гаара си тръгна, а Юги остана сам в замъка.
Юги:
-А сега какво ще правя? Вече никой ми няма доверие.
Юги стана и отиде в едва поляна.
Юги:
-Зарежи. Кой ще ми подарява. Всички сигурно ще искат да ме убият .
Юги:
-Има ли смисъл всички се страхуват от мен.
Изведнъж се появи едно момче което му каза:
-Юги наистина ли си мислиш, че трябва да умреш.
Юги погледна на зад.
Юги:
-Кой си ти?
момче:
-Аз съм Канеки.
Юги:
-Какво искаш? ти Сигурно Си гул. Искаш да ме убиеш?
Канеки:
-Не искам да се присъедини към мен.
Юги:
-Какво?
Канеки:
-Ти също си гул. Аз знам всичко за теб. Затова искам да дойдеш с мен.
Юги:
-Защо да ти вярвам?
Канеки:
-Повярвай ми. Искам да си с мен. Заедно ще убиваме.
Юги:
-Не аз не искам да наранявам повече.
Канеки:
-А тези които го заслужават? Тези които убиват други хора? Ще ги оставиш?
Юги:
-Незнам.
Канеки:
-Помисли си. След два дни ела на същото място и ми кажи да ли си съгласен, но знай едно. Аз не приемам откази.
Юги не знаеше какво да каже. Преди Канеки да си отиде той целуна Юги и му каза:
-Имаш само два дни.