Проклетият ми училищен живот

13 Глава:Панаирът...

Оказа се,че съм заспал под моста,просто супер!
Като се осъзнах видях,че семейството мишки са се сгушили в мен.
И това,просто супер!
Леко станах,без да ги събуждам и се запътих към вкъщи.
На входа имаше бележка:
Съжалявам Джеимс,но ние ще отсъстваме няколко дни.Погрижи се добре за братята си!
Да бе,все едно ще го направя...
Влязох вътре и веднага се качих в стаята ми.
Прасчо лежеше на леглото ми и грухтеше а аз се запътих към компютъра ми.
Включих да играя ,,Dark Souls 2"
и се зазяпах в един герой.
Леле,колко приличаше на Джули!
Ах!Джули!Забравих я!
Веднага и набрах номерът.
Аз:Ало Джули?Съжалявам,че не звъннах по-рано.Ами искаш ли да се видим?
Тя:Супер!Може да се разходим в парка?
Аз:Добре,става ли след два часа?
Тя:Супер,ще бъда там!
Аз:Супер,чао
Тя:Чао-чао
Добре,сега ми улекна,че не ми се сърди,че не и се обаждах.
Почнах да играя,леле от отдавна не съм играл тази игра!

(След 30 минути)

Мразя тази игра!Толкова съм зле на нея!Толкова крещях и псувах,че няма на къде...
Чакай!Имам идея,миналата година взех една много скъпа камера.
Мога да се снимам как играя и да го качвам в интернет(YouTube).
Да!Знам как да обработвам клипове.
Само че,надали нещо ще стане.

След около час свърших и обработването и всичко!Време е да го качим!Супер!
Така...
Погледнах часовника ми и видях,че имам десет минути.
Добре,ще ми стигнат,мисля...
Облякох една синьо-червена риза и една вратовръзка.Черни панталони и горе-долу офицялни обувки.
Слязох долу и се запътих към парка.
Стигнах,но нея я нямаше.Чувствах се малко самотен,гледах патиците в езерото и видях отражението на Джули.
-Стресна ме,пак!
Аз се засмях.
Тя седня до мен и извади една карта на парка.
-Аз ти предлагам да отидем но панаира!
Аз се съгласих и тръгнахме.
По пътя видях много интересни неща,които няма да забравя лесно.
Например видях една баба да повръща в кошче и така...
Стигнахме и тя каза:
-Между другото,много ми харесва как си се облякъл.
Аз се учудих,много ми харесва когато някой ми прави комплимент.
-Благодаря ти и ти също си се облякла невероятно!
Тя ми благодари и така всичките игри и веселби започнаха.
-Джеимс!!!Има плюшено мече!Спечели го!
Тя ми изкомандори.
Аз направих опит и същност го спечелих,което е...Странно...
Минахме през много такива щандове и най-накрая тя се спря на виенското колело.
-Качваме се!
Тя изкрещя.
-Трябва ли...
Аз казах на Джули,но тя ме държеше бясно.
Качихме се и то потегли.
-Мале,от тук се вижда всичко,толкова е красиво...Като теб.
Джули каза без да помисли.
-Какво?
Аз попитах,като се правех на неразбрал.
-Ааа нищо...

Да видим как ще мине панаирът?
Дали ще си останат приятели?
Или?
Всичко това в другата глава!