Проклетият ми училищен живот

9 Глава Знаеш ли,мразя те!

Събудих се,бях увит с одеяло а Джули седеше до мен.
Бяхме в гората,в нищото беше доста срашно,защото бяхме сами.
-Защо ме боли ръката?
Тя се обърна към мен,очите й заблестяха.
-Ти си жив!!!Йес мадафака!!!
Леле,такива изрази ли ще ползва?Ааа маха,да я науча аз на възпитание.
-Да,да жив съм...Йеее а сега,къде сме точно?
Тя не каза нищо,аз повторих и тя изкрещя:
-Не знам!Загубени сме,някъде в безкрайната гора!!
Това е тъпо,защо въобще скочих?И как въобще съм жив!
-Знаеш ли,мразя те!!!
Тя стана от земята и се изтупа,каза ми че ще ходи да налее вода от реката.
-А мен?!
Вдигна ме от земята и отидохме до реката.
Тя беше много чиста,беше твърде чиста...
Хмм...

(30 минути по-късно)

С Джули поговорихме и вече сме в добри отношения,как стана ли?
Аммм...
Няма да ви кажа...

Така,решихме да тръгнем на някъде,защото ако седим там сигурно ще ни изядът мечки.
-На къде вървим Джули?
Тя спря и се обърна към мен.
-От къде да знам пък аз?!
Аз млъкнах и просто вървях по пътя...

След време се узовахме пред едни скали,беше огомна стена,която явно трябва да я изкачим.
-Е,момичетата са първи...
-Какъв джентълмен...
Почнахме да се катерим и видяхме едни слонове и жирафи...
-Това не е нормално а Джули?
-Мислиш ли?Но е много красиво...
Сетих се за Wildest dreams на Тейлър Суифт...
Както и да е,катерихме се доста дълго време,даже Джули я нападна Додо птица...Мислех,че не съществуват,но явно съществуват...

Ето го и върхът...
Какво?Това не е връх!!!Това е фъкана пещера!!За какво се катерих до тук?!
-Джули знеш ли,мразя те пак!
-Аз ли съм ти виновна,че не се качихме на върха?
-Да!
Тя ме подбутна по рамото и се засмя.
Пещерата беше доста голяма,е като за нас...Слава на Бога,че нямаше никого вътре!
Джули запали огън,не знам как го направи,но...
-Е сега какво?
Тя попита с отчаяност в гласът й.
-Какво?Мислиш,че ще извадя кебапчета от раницата ми ли?
-Не...
-Ох...Ето ти ги!
Защо всички толкова искат тези кебапчета?!Знаят,че имам кебабчета и кюфтета в раницата и айде да ги изядем!

(1 час след това)

Малко измръзвам,но на Джули и е забавно,мисли се за кралицата на джунглата.Скоро ще се облегне на някой тигър и ще убива птици...
-Ей,Кейти Пери ела и се съвземи!
Тя се засмя и дойде.
-Какво?
Тя доби ужасен вид,не съм я виждал до сега така,да не е видяла майка ми след фитнес?
-Виж зад теб Джеимс...
Видях един дракон,чакай,чакай аз дракон ли казах?Да...това е странно и много страшно.
То изръмжа и ни избута до скалата.
-Абе я ме чуй боклук такъв!За кой се мислиш а?За Мадона?За Хари Стайлс?Я се скрий в ъгъла и млъкни!
Джули доби още по-уплашен вид а дракона излетя.
-Точно така,бягай!!!
Не мога да повярвам,че стана попринцип става така само по филмите,не че това не е книга,но...
-Благодаря ти Джеимс!
Тя се нахвърли на мен и аз паднах на земята.
-Махни се от мен,имам си гадже!
Тя стана и се засмя.
-Да бе!
-Имам!!

(30 минути по-късно )

Е,сега ще ходим да спим...Познайте къде...На земята.
Както и да е,няма да се оплаквам...
-Лека нощ Джули
-Лека нощ Джеимс