Проклетият ми училищен живот

14 Глава:,,Hello,It's me..."

Ще направя това добро и ще напиша нова глава...минаха две месеца и повече,но карай XD...

Когато панаирът свърши,ние с Джули се разхождахме сами в парка.
Стиснах ръце в джобовете си и я погледнах.Беше мега тъмно навън,но тук-таме имаше някоя лампа,която светеше.Тя не изглеждаше кой знае много добре,но явно и харесва и няма да кажа нищо.
-Джеймс,можеш ли да ме гушнеш?-Тя попита,взимайка ръката ми.
Аз мигновенно се отдръпнах и се загледах в другата страна.
-Не...
Момичето се натъжи и трябваше да я развеселя някакси.А всички знаете колко ме бива в това...нали...?
Изтичах в противоположната страна и се отдалечах много от нея,но не чак толкова,нали трябва да ме чува.
-Какво правиш?!!-Тя изкрещя от другата страна.
Имах едно на ум и то беше:
-Hello from the other side!!!!!I must'ev called a....колко пъти беше да му...ох...
Двамата се засмяхме бурно и тя падна на земята от смях.
Почна да се въргаля като някое прасе и й казах:
-Hello,how are you?I hope...that you're well...
Почнах да се смея още повече и паднах на земята.Удрях с ръка земята и един велосипедист ни звънна да се махнем.
-Махай се де!Не виждаш ли...че...
Просто не се сдържах и пак почнах да се смея.Човека мина отстрани и ни показа среден пръст.

                          (2 часа по-късно)

След цялото това смеене трябваше да изпратя Джули до тях.Сбогувах се с нея на входната врата и се обърнах с гръб към къщата.Погледнах часовника ми,беше полунощ.Колко време се смяхме?!
Тръгнах,но един глас ме спря,Джули.
-Хей!!!!Айде утре пак?-Тя каза,подавайки се от един прозорец.
Засмях се от преживяното днес и й отговорих:
-Разбира се,но сега чао...
Тя почна да ми маха от прозореца,но мислех,че това не трябва да е края.
-Hello from the outside!!!At least I can say that I've tried!!!-Крещях и крещях.
Момичето падна от вътрешната страна в стаята й и я чух как се смееше като изрод.
-Хайде чао...-Казах,смеейки се,НО НЕ КАТО ИЗРОД  само да поясня.

                           (1 час по-късно)

Бях пред входната ни врата,не се чуваше нищо.Явно всички спът...Йес!!Значи няма да си сблъсквам с плужека и маминото синче!
Отворих вратата и само това се чу:
-ИЗНЕНАДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Изпищях като момиче и си изпуснах телефона.Е..нищо...
-Но аз нямам рожден ден...-Казах,отблъсквайки ги.
-Как да нямаш?!Ето вземи си торта.-,,Майка ми" каза,набутвайки ми я в устата.
Ядосах се максимално и взех парче торта размазвайки го по лицето й.
-ХАХАХАХА!ДА МРЕШ!-Изкрещях,търсейки Джери.
Малкия трол почна да бяга от мен и го гонех.Беше нещо като онова детско ,,Том и нещо си"
Нищожеството се скри под масата,мислейки,че е най-доброто място за криене.
-Ооо...къде ли е слончо?-Казах с тон да го заблудя,че не знам къде е.
-ЕТО ГО!!-Изкрещях,дърпайки го за краката.
-Яж торта,добре е за здравето ти!!
Аз я тъпках и тъпках все едно беше някакъв плюш.
Той се задави и го оставих намира.
-ДЖЕИМС УИНС,ФЕЙТАЛИТИ!!ХАХАХААХ!!!-Казвах,качвайки се в стаята ми.

Ееее да кажете нещо зя новата глава?
Моля оставете коментар и харесайте :)