Проклетият ми училищен живот

12 Глава ,,Ох...Това тъпо училище!!!

Събудих се,Джули още спеше.Реших да отида до езерото да взема вода и видях една много пъстра птица.
Доближих се до нея,но тя ми избяга.
Шибана птица!!!
Доближих се до езерото и си налях вода,беше кристално чиста.
Обърнах се и Джули ме стресна.
-Ох Боже...
Тя се засмя и почна да тича в кръг като куче.
-Джули?
Тя пак тичаше и тичаше.
Реших да си взема нещата и да си отида.
-Чао Джули.
Тя не каза нищо,нали тича!!!

Като се осъзнах,беше четвъртък.Това означава,че съм на училище...Нееее!!!!!!!
И така аз тръгнах към него,улиците пак бяха запустели а лампите светиха даже като беше и ден.
Много ученици се бяха насъбрали на стълбите и трябваше да ги избутам.
-Вижте Джеимс се върна!
Момчетата се смяха силно.
Аз хванах за гушата момчето,което го каза и го тряснах в земята.
-Майната ти!
Влязох вътре,всички или ме обичаха или ме мразиха или ги беше страх от мен.
Изведнъж чух по радио уредбата:
-Джеимс...Джеимс...Охх не ти знам фамилията.Ела веднага в дирекцята!!!

О супер!Съшност дано да ме изключат това ще е хубаво...
Влязох в кабината и видях директорката.
-Седни на стола!
Седнах и тя ме погледна.
-Къде беше толкова много време?!!!
Мисля,че тя ме наплю,но това е друг въпрос.
-Ами много забавна история,значи...
Тя ме прекъсна и изкрещя:
-НЕ МИ ПУКА ЗА ИСТАРИИТЕ ТИ!!!!
Мале,тая за ква се мисли!
-Да виждам...
Аз станах и си взех бележника и другите неща.
-Джеимс не знам си кой си,седни на стола!!!
Аз погледнах злобно и изкрещях:
-Гледай си работата!
Тя стана и попита:
-За какво са ти удостоверенията и другите?
Аз се засмях и казах:
-Как за какво?Аз се местя от това шибано училище!
Тя се засмя и седна на стола си,пиейки кафето си.
-Не ми дреме...
Аз се обърнах към нея и взех чашата с кафето.
-Не и кафето ми!!!
Аз го изсипах на главата й и си тръгнах от училище.
След време отидох и се скрих под един мост.
Взех една запалка и почнах да горя удостоверенята.
-Мрете!!!
Пуснах декларациите да плуват по реката и си легнах да спа под моста.

Здравейте хора,знам че тази глава е ужасно кратка,но съм на училище.

Сори...