С Джейд тръгнахме.
- Винаги съм искала да се разходя из улиците на Лондон!
- Е сега можеш , защото имаш приятелка чийто родителите са богати и са построили къща тук.- казах на един дъх.
- Това ли е училището на Брент?
- Дам. Ето го и него!
- Хей, кой е онзи с русата коса?- попита ме тя като го посочи.
- Найл Хоран ли?
- Така ли се казва?
- Да той е бой бандата one direction.
- Уха! Той е сладък.
- Моля!?
- Опс... не знаех че го харесваш.
-Извинявай! Аз не го харесвам.- седях с наведена глава към земята.
- Какво има- попита ме тя като ме прегърна.
- Ами... Има едно момче което харесвам , но не знам дали той ме харесва?
- Кой е?
-Момчето което седи до Найл.
- Къдравато момче ли?
- Да!
- Как се казва?
- Хари Стайлс! И той е в тази група за която ти говора .
- Как Джейд!- чу се детски глас да идва към нас.
- Брент!- извика Джейд.
- Ооо!❤ Колко сладко!
- Кака Ани!
- Мислех че си ме забравил!
-Не!- каза той.
- Хей , Брент!- чу се и друг детски глас.
-Дарси!
- Здравей...Дарси? - казах аз и се почесах зад главата.
- Значи това е Ани!
- Да ! Моята сестра.
- Дарси.- Хари дойде за да я вземе.
-Здравей Хари!- каза Брент.
Те явно се познаваха.
- Ооо...Я виж ти.
- Ъгх!
- И аз се радвам да те видя Брайд.
- Добре ! А сега Чао Стайлс.
-Чао.- Той дръпна Дарси и си тръгна . Аз направих същото.
Прибрах се. Джейд отиде да види баба си.
- Качвам се горе.
- Добре!
- Ани!
Уф сега и Робърт ще ми вдига някой скандал.
- Какво?
- Къде беше.
-Бях отишла за да взема Брент . "Като най - голяма".
- Не съм ли аз най - голям.
-Ами тогава, вземи и си размърдай задника и положи грижа за нас. Не само да си седиш на компьотара.
- Така ли?- попита той и ме удари с юмрук.Аз започнах да плача.
- Сега се размърдах. Достатъчна ли е?- Нищо не казах. Качих се в стаята си. Заключих и започнах са плача ощи по силно. Реших да си легна. Облякох си пижамата и си легнах и заспах
2 часа по -късно
-Ани!? Извика някой от другата страна на вратата.
- Кой е?- казах в просъница.
- Робърт! Кой друг?
-Какво искаш? Пак ли да ме удариш?
- Не просто ми отвори шибаната вратата.- станах и я отворих. Нищо не казах.
- Какво ти е?
- Какво ми е? Ти ме фрасна в лицето с юмрук. Пак помисли какво ми е!?- Той ме прегърна.
- Съжалявам! Не исках. Обичам те систър!
