Вече беше 6:40 сутринта. Трябва да ставам за училище. Ъгх. Станах и влезнах в банята. Измих си лицето и зъбите.
- Брент! Ставай ще закъснееш за училище. - Брент е по -малкият ми брат.
- Робърт! Тии...? Спи си. - Ъгх. Робърт е най - големият от нас. Винаги ме забърква в неприятности.
- Ставам. - извика той.
- Все ми е тая.
Ние нямаме майка и баща. Всъшност те са загинали в самолетна катастрофа. Но все едно
- Брент,Робърт идвайте за закуската или аз ще я изям.
- Не няма. Разбра ли ме?
- Не си ми шеф.
- Да бе. Кой е най - големия?
- Е но кой ти готви и чисти? А? Не те чувам нещо?
- Ти!
- Добро утро.- каза Брент.
- Хей сладур. - казах и го погалих по главата.
- Какво сънува!
- Нещо много хубаво!
