Пибрах се. Бях труп.
- Робърт! В къщи ли си.
- Не! Само Брент е тук.
- Брент, къде е Робърт?
- Отиде някъде с Хари и Дийн. Защо?
- Питам защото ми трябваше за едно нещо.
- За какво?
- Наши работи.
- Дообре!
- Ти къде си.
- В стаята си? ?
Качих се в стаята му. Нямаше никой.
- Къде си???
- В стаята на Робърт? - прозвуча като въпрос , отколкото като отговор.
- Влезнах в стаята на Робърт. Нямаше никой.
- К. Ъ. Д. Е. С. И.?
- В стаята ти!
- Ти какво правиш там?
- Нищо!
Влезнах.
-Ти да те ми разглеждаш гардероба?- в моя гардероб имаше много неща които не бяха за деца.
- Марш!- казах крещейки.
- Ало ,Джеси!
- Ало, Ани.
- Къде си?
- В парка.
- Ти?
- Вкъщи . Разправям се с брат ми.
- Ох!Горката ти.
- Ела при мен.
- Добре!
- След 15 минути съм при теб.
- Чао любов.
- Бб!
- Брент! Хайде да идем в парка.
- Даааа! Обичам да ходя в парка.
- Знам!
Тръгнахме и след 20 мин бяхме стигнали.
- Джесии!
- Ани!
- Како Ани , коя е тази?
- Това е Джеси. Не я ли помниш?
- Ооо! Сетих се!
- Здравей , Брент! Как си?
- Добре, а ти?
- Благодаря! Добре!
- Е какво става. Защо трябваше да идвам?
- Мииии... Нали се сещаш че има едно момче на име Dylan?
- Даа!- казах и си лепнах мазна усмивка.
- Мииии... аз си падам по него!
- Иеййййй!!!
- Ноо... той си има.- тя не успя да довърши защото я прекъснах.
- Знам че е гадже на най - долната курва, но на мен не ми пука! Чу ли ме!?
- Добре ! - и ме прегърна.
Стояхме в парка 1 час и с Брент се прибрахме.
- Аз ще се качвам горе.
- Добре.
Седнах на дивана и пуснах телевизора. След 15 минути някой звънна на вратата. Аз станах и отворих вратата.
- О върха! Стайлс. Какво правиш тук?
- Дойдох да вида Робърт.
- Той не е вкъщи.
- Е аз тогава ще го изчакам у вас. - каза той и влезе без да иск разрешението ми .
- Брент! - извиках го за да види Хари. Той слезе.
- Бате, Хари!!!
- Здравей , Брент!
- Брент качи си горе. Имаш домашни!
- Аз ги написах.
- Брайд не ставай сухарка.
- Не ставам.
