Закусих ме.
- Брент, иди и се оправи ца училище.
- Да сър. Амм госпожице.
- Хах! Върви.
Брент си качи а Робърт още млатеше храната в чинията си.
- Кога ще може да взема чинията Ви ваше височество?
-Извинявай?
- Кога ще се наядеш за да мога да се оправя за училище?
- Ето!- каза той с усмивка. Никога не съм го виждала да се усмихва.
- Какво?- попита той.
- Амм... Нищо. Да нищо.- и се запътих към горния етаж.
-Ани?-каза той и си приближи към мен.
- Да. Кажи?
- Знам че не ти го казвам често но... Обичам те.-wait a fuckin minute. Какво се случва тук. Брат ми да не би да каза че ме обича. Wow!
- Иии аз също Робърт! -казах това и се качих на 3 тия етаж.
- Хей Брент хайде да тръгваме.
- Идваам! ? каза той с усмивка.
Тръгнахме . И стигнахме. Училището на Брент беше на 3 преки от нас.
- Чао Ани!
- Чао сладкиш!
Прибрах се.
- Робъърт! ?
- Какво?
- Къде си.
- В стаята ми.
Качих се в стаята на Робърт и познайте кого видях... Хари Едуард Стайлс
