Jet black wings

Глава 3

   Минаха няколко минути в мълчание, докато осмисля ситуацията. Не че това помогна. Бях все толкова объркана колкото и преди това, само че сега поне можех да седна и да гледам глуповато Люк, докато той бавно и внимателно остъргваше с нокти кръвта от косата си. Щом свърши и се изправи, готов да тръгне за някъде, най-сетне проговорих.

   -Какво точно се случи?

   Погледа му се плъзна по ожуленото ми от падането рамо и сбърчи вежди.

   -Очевидно, Михаел е бил прав. -промърмори той.

   -Кой е Михаел?

   -Ангелът от преди малко. Чувствай се привилегирована, че срещна един от главните помощници на баща ми.-изплю той и започна да обикаля в елипса, правейки малки кръгове с петата си при всеки завой.

   - А баща ти кой е? Ами тази Деа? Мъ...Михаел каза, че съм била дъщеря на Деа. Майка ми се казва Елизабет и съм напълно сигурна, че не познава никого на име Деа. Изобщо не мисля, че име като Деа въобще не съществува...-бях се паникьосала и говорех глупости. И продължавах да говоря глупости, въпреки че осъзнавах, че са такива.

   -Разбира се, че съществува. Просто човешкия свят е на съвсем различно ниво от този на съществата от другата страна-той ме изгледа все едно бях най-големият идиот на тази планета и се чудеше дали да ме подмине или да спре за да се нарадва на тъпотата ми. -Колко трудно се говори с прегрешили ангели...

   -Другата страна? Прегрешил ангел? Какво пък трябва да е това? Ангелите нали са ангели, те не прегрешават.

   -Прегрешението...ангелите далеч не са това, което си мислиш, че са. Но нямам намерение да ти обяснявам за това точно сега. Другата страна е място за ангели, демони, хибриди и такива работи. Макар че не мисля, че други хибриди съществуват...но няма значение, схвана картинката.

   -Други хибриди? Кой е хибрид?-май само си навличах лошо първо впечатление с прекаленото си любопитство. Какво обаче бихте направили вие, ако единственият източник на информация за отвлечената ви от ангел приятелка, се окаже момчето,което допреди няколко минути лежеше мъртво на пода?Което навежда на мисълта...

   -И как така си все още жив? Доколкото знам нормалните хора не обикалят наоколо след като са били блъснати от кола.-погледнах го строго и той се ухили.