Jet black wings

Глава 1

   Денят преди нощта, в която блъснах смъртоносно Лукас, беше като всеки обикновен ден на една средностатистическа тийнейджърка. Можете да го разбирате като: 1.оправданието, което измислих докато съобщавах на нашите, че като всяка средностатистическа тийнейджърка и аз имах правото да ударя 1-2 пъти колата в някой пътен знак и 2.оправданието, което сама си повтарях докато карах към училище по-късно същата сутрин, почти усещайки присъствието на скоропридобитата ми шофьорска книжка в задния джоб на дънките ми.

   Наистина се нуждаех от това оправдание. Все пак не всеки има злощастието да се роди с най-лошото чувство за ориентираност във вероятно целия град. Което само по себе си не беше голямо постижение за градче като това, в което живеех. Нека кажем, че 20 000 души население, от които половината никога не напускали пределите на щата Калифорния не беше най-добрата база за сравнение.

   Нарочно спрях колата зад една кофа за смет, молейки се никой от приятелите ми да не забележи достойното за забелязване изкривявяване на предния капак, точно до фара. Огледах го за момент и стигнах до заключението, че освен ако не знаеш, че малкият ми форд е претърпял злополука с един пътен знак, единственият шанс да разбереш това е ако имаш дяволско развихрено въображение. Надявах се, че самотните котки, които щяха да минат между кофата за смет и колата ми, нямаха такова.

  За мой късмет услужливата ми приятелка Бриана ми подсвирна, тъкмо когато бях понечила да се кача по стълбите към втория етаж.

-Блейд, мила моя, знам колко си запленена от секси тъмнокоси момчета, но това не значи, че трябва да закъсняваш за час заради тях.
Щом най-сетне доприпка до мен на кецовете си с платформа, забелязах, че носеше онази самодоволна усмивка. Опулих й се.

-А?

   Тя ме измери с погледа си с цвят на втвърдено злато и се намръщи леко, при което едва забележимите лунички на носа й помръднаха. Тъмнорусата й коса бе прихваната в небрежен кок и, дооправяйки го с пръсти, тя въздъхна драматично и рече:

-Новият.

-Ооо-сега осъзнах аз.

   Новият ученик беше нещо като табу за всяко момиче в гимназия "Блекууд". Най-общо казано, той де беше преместил от Вашингтон в началото на седмицата, което беше предния ден, и беше най-искрящото и същевременно невзрачно попълнение на училището.