4. Как можа?

235 24 0
                                    

* Гледна точка на Ребека*
Чух вратата да се отваря.. Група момчета влязоха е аз бях по бельо. Едно по едно се спираха и ме гледаха като гръмнати. На едно от момчетата всеки момент щяха да му текнат лиигите,когато русо момче проговори;
- Честита Коледа!- извика доста радостно.
- Млъкни идиот,тя ни чува.. -каза тихо момче с кафява коса и морско сини очи.
- Да,така е. -казах и се засмях.
- Благодаря ви,обожавам подаръка за рождения ми ден! -каза доста симпатично момче.
- Първо,не съм ничий подарък. Второ,препоръчвам ви да си затворите устите да не глътнете някоя муха. - намигнах им. Взех сака ми и почти се бях качила на втория етаж когато някой отзад се обади;
- Чакай,поне ни кажи как се казваш и защо прекрасно същество като теб е тук? -попита русокосото момче.
- Казвам се Ребека,братовчедка на Картър съм и ще живея тул. -обърнах се.
- Пу за мен -извика момчето със кафявата коса и сините очи.
- Гледай си работата Гриър,аз я искам. - обади се русокоското.
- Съжалявам Джонсън,аз я вземам. -каза момче съм кафява коса и кафяви очи,беше прекрасен.
- Млъкни Майк,тя ни е гостенка. Дръж се с нея като джентълмен. -бутна го момче,което ми беше познато..  Хейс,това неше Хейс.
- Хейс! -изписках и скочих на врата му.
- Хей красавице,отивай да се облечеш,после ще говорим. - каза и ме целуна по бузката.
- Окей. -казах, и отидох нагоре. Качих се и видях Кам облегнат на стената. Тъкмо щях да го поздравя,когато ме попита;
- От къде познаваш Хейс?
- Познаваме се от малки,но после ще ти обяснявам. -влязох в стаята ми.
* Гледна точка на Кам*
Тя слезе надолу,последвах я. Спрях на стълбите за да чуя какво си говорят.. Разбрах че познава Хейс. А,няма да стане така. Аз си я харесах,не ме ебе дали ще трябва да изгоня Майк,Джонсън и Наш от къщата,или който и да било друг. Чух я да се качва и я попитах от къде се познават с Хейс. Познавали се от малки,влезе да се облече. Имам малко време да разясня на момчетата че е моя. Слязох долу.
- Така,така,такаа.. Кой бил тук. От сега ви казвам Ребека е моя,не искам възражения.
- Съжалявам Далас,аз я искам.- заяви Джонсън.
- Мисли си брат,аз я искам. -твърдо каза Майк.
- Добре,рязбрало се е,че всички я искаме. Времето ще покаже,кой ще я вземе. -каза Гилински.
А да бе,друг път. Без такива,тя ще бъде моя.
- Какво ще покаже времето? - каза Бека слизайки по стълбите.
- А,нищо. -изтърси Наш.
- Да играем на истина или предизвикателство? -попита Лъки.
- Съгласна. - каза Бека.
Всички се съгласиха.
- Е Бека,какво избираш? -пита я Майк.
- Предизвикателство.
- Предизвиквам те,да довършиш играта по бельо.
- Добре. - стана и се съблече,и естествено всички я зяпаха.
И така,Бека целуна почти всички,освен мен.
- Бека? -попита Хейс.
- Истина.
- Вярно ли е,че можеш да танцуваш на пилон?
- Да..
Чуха се викове ,,Давай". Танцува 10 минути,а вече бях възбуден. Е не само аз,цялата група беше.
- Какво избираш Джонсън? -пита Шон.
- Предизвикателство.
- Прекарай нощта с Бека.
А ненененненененене,това нямаше да стане.
- Този път прекали Шон. -извиках.
- Не,няма проблем. -усмихна се Бека.
- Хайде красавице. - Джонсън я хвана и я занесе на втория етаж....
Здравейте,ще качвам нова глава на всеки 2-3 дни. Пишете ми в коментарите,за да ми кажете дали сте съгласни.❤️

One love story,two broken hearts.Место, где живут истории. Откройте их для себя