* гледна точка на Ребека*
Някой чукаше доста упорито на вратата. Погледнах часа - 3;28. Хванах дръжката,но се сетих че беше заключена. Реших все пак да опитам. Беше отключено,отворих.. Пред мен стоеше Кам. Стоеше с гръб към вратата.
- Забога Джонсън,къде остави каишката на Спайк?
- Ъм,не знам къде е.. Джак спи,попитай го утре.. -усмихнах се сънено.
- О боже,Бека съжалявам.. Забравих,че си при Джонсън.. Наистина извинявай..
- Няма проблем Кам,сега моля те остави ме да спя.. -засмях се..
- Добре,лека нощ принцесо.. Така де,Бека.. -поправи се,утре щях да мисля за това,спеше ми се адската.
На сутринта..
*гледна точка на Джак Джонсън*
Събудих се.. Гушках нещо. Бека. Гушках Бека. Света Богородице,благодаря ти. Беше толкова красива докато спи в МОЯТА ТЕНИСКА. Станах съвсем леко,като внимавах да не я събудя. Измих се и отидох да и направя нещо за закуска. Картър каза че обича гофрети. Направих и гофретите,взех Нутела боровинки и малини. Качих се,още спеше.. Седнах до нея и я целунах по бузата.
- Ставай красавице,11 часа е.
- Джак,спи ми се.. -измрънка тя.
- Направих гофрети,но явно ще са само за мен.. -ухилих и се.
- Гофретииии?! -разпищя се като малко дете..
- Заповядай,прекрасна. -подадох и ги.
Започна да яде а аз отидох на терасата.. Това момиче наистина в прекрасно,не мислех,че ще се влюбена отбива след случката с Памела..
*преди 1 година*
Звънях на Памела от 3 часа,но не ми вдигаше.. Реших да отида до тях. Влязох,и имаше пица и две чаши на масата. Чух нещо от втория етаж,от спалнята и.. О не.. Не може да бъде.. Влязох в спалнята и.. Изневеряваше ми с братовчед ми..
- Пам,какво по дяволите?! -развиках се.
- Джаки,бебе мога да обясня..-започна да плаче..
- Въобще бе ме бебосвай и Джакосвай,гледай си работата. Не искам да те виждам повече,не ми говори,пиши или звъни. Чу ли?! -крещях и.
- А ти.-посочих братовчед ми Джо.- Ти би трябвало да си ми приятел,да не си ме потърсил втори път.- излязох блъскайки вратата.
*край на ретроспекцията*
Мислех си за това,когато някой отвори леко вратата.
- Джак,лошо ми е.. -каза Бека и падна на пода.
- Бека,събуди се,моля те Бека.. -виках,и усетих как една сълза се спуска от окото ми.
Вдигнах я и слязох долу,всички скочиха.. Закарахме я в болница.. стояхме от 2 часа там,и никой не казваше нищо. Докторът излезе.
- Съжалявам...
