*гледна точка на Кам*
Слязох от колата,отворих вратата на джипа на Джонсън. Ребека подскочи и седна на седалката до него,а аз го дръпнах,съборих го на земята и така започна първият ми бой за момиче. Джак щеше да победи. Голям съм идиот,той тренира 1000 неща,а аз ходя само на фитнес. Помислих си за Ребека,какво ли си мисли сега за мен? Ако Джонсън ме победи ще ме мисли за мухльо,затова започнах да удрям по-силно,тъкмо си мислех,че ще победя когато някой ме дръпна. Погледнах нагоре.. Наш,защо винаги най-добрият ми приятел трябваше да ме измъква от кашите ми.
- Пусни ме,да му смачкам скапаната физиономия! -крещеше Джак.
- Шибано копеле,имахме уговорка. -извиках обратно. Това не трябваше да ги споменавам. Джак беше бесен. Отскубна се от Доминик. Пак започна да ме налага,но този път не му отвръщах,заслужавах си го. Доминик го дръпна отново. Станах и се качих в колата ми. Наш седна на шофьорското място.
- Какво по дяволите ти стана?! Защо се сби с Джонсън?! -викаше ми Наш.
- Една дума - Ребека. -казах съвсем спокойно.
- Забога Камерън,тя е поредното Барби.
- Затвори си шибаната уста и карай.
*гледна точка на Наш*
Тъпак. Тъпак. Тъпак. Как мога да кажа че Бека е Барби!? Та аз я познавам от години. Никой не знае,дори и тя не ме помни. Но аз я помня,стоях зад нея по химия в старото ми училище. Харесвах я,много. Стотици момчета и предлагаха,каниха я по срещи,купони и всякакви такива. Винаги отказваше. Но единствено аз знаех защо. Тейлър. Бившият ми най-добър приятел. Обичаха се толкова много. Завиждах му. Бяха заедно още от 5 клас,тоест 7 години. Всъщност Бека беше 5 клас,той беше 9. Имаха 4 години разлика,въпреки това се обичаха много. Миналата година Тейлър и изневери. С най-голямата кучка в даскало Хана Рокбел. Преспала е с почти всички момчета,аз съм изключението. Харесвах Бека и никоя друга. Докато си мислех вече бяхме вкъщи,закарах Кам с стаята му. Беше станало късно,затова отидох в моята стая и легнах. Размишлявах дълго,накрая взех решение какво ще правя..
*гледна точка на Ребека*
Не мога да повярвам какво направи Камерън,не знаех че е такъв.. Вече бяхме вкъщи,Джак спеше а аз просто гледах през прозореца.
- Реб? -Джак ме изкара от мислите ми.
- Да?
- Защо ме целуна? -имаше надежда в очите му. След секунди щях да я изтрия от там.
- Защото съм кучка. -казах съвсем просто.
- Не е вярно.. Знам че още не се познаваме,и сигурно прибързвам,и че едва ли е много романтично да ти предлагам когато съм целият в рани,но Ребека,ще станеш ли моето момиче? -как бих могла да разбия мечтите на това прекрасно момче?
- Съжалявам Джак,но аз не се обвързвам. -казах с леден тон и излязох. Кучка съм,знам го.
- Бека върни се! -чувах Джак да вика.
Знам на кой мога да излея чувствата си. Наш. Знам че мисли,че не го помня. Как да забрави човек тези сини очи?
Почуках на вратата му. Чу се влез. Отворих вратата и седнах на леглото му. Изглеждаше изненадан.
Здравейте! Първо искам да ви пожелая весела Коледа. Второ искам да ви се представя. Аз съм Киара и аз ще пиша историята. И да,това е. Обичам ви!❤️
