*Гледна точка на Джонсън*
- Съжалявам.. -дойде доктора. Сърцето ми буквално спря. - Кой е Картър Рейнолдс?
- Аз. -вдигна ръка Картър.
- Елате с мен.
Стоях 3 часа на стола,не издържах.. Отидох в тоалетната и ревнах като бебе.
*час по-късно*
- Джак,стоиш вътре вече час. Моля те,излез.. -блъскаше по вратата Мат.
- Изчезвай Еспиноса,няма да изляза докато не..
- Бека е добре,можем да си тръгваме! -влезе Доминик.
Отключих и се изстрелях навън,видях я да излиза с МОЯТА тениска. Отидох и я вдигнах като булка. Картър възрази,но от моя страна получи единствено среден пръст. Камерън ме гледаше сякаш на ум ме премазваше с тир. А всички останали просто завиждаха. Намигнах на Камерън у качих Реб е колата ми..
Карах 5 минути в неловка тишина.
- Реб,какво ти имаше?
Тя не ми каза нищо,просто показа ръката и.. Набих бясно спирачки.
*Гледна точка на Ребека*
Най-после се прибирам. Мраза болници. Тъпа депресия. Тъпо рязане. Тъпи родители. Тъпи приятели. Джак прекъсна мислите ми.
-Реб,какво ти имаше? - РЕБ,РЕБ,РЕБ.. Никой не ме е наричал така. Само Крис.
Не му казах нищо,просто показах ръката ми,която беше цялата в разрези. Моментално наби спирачки. Схвана от първия път. Депресията. Първата ми дружка.
-Какво по дяволите,Бека?! -разкрещя се.
- Н-нищо -едвам казах и една сълза се стече от окото ми. Как можа да го направи.
- Не Бека,съжалявам.. Наистина много съжалявам.. -и той плачеше..
Не казах нищо,просто седнах в него и го целунах.
*Гледна точка на Камерън*
Тъпака Джонсън все Ребека със него. Това няма да го оставя така. Прибирахме се,естествено Бека отиде с Джак. Когато видях колата на Джонсън на някаква отбивка. Намалих за да вида какво е станало. Сърцето ми се строши на две. Бека седеше в Джак и го целуваше. Набих спирачки. Излязох от колата..
