Show Me The Right Direction (Bulgarian)/ Harry Styles

Глава 1/ The New Girl.

*ХС* (гледна точка на Хари)

Угасих втората подред цигара преди глупавите часове. Беше станало време да влизам за първия. Часът беше 7:28. Имах точно 2 минути преди да отида в стаята по Биология,и ако закъснея "любящата" ми класна ще започне да ми повтаря как не е хубаво да се закъснява за часове, особено за нейния. Затова станах от малката олющена пейка, която беше на няколко метра от входа на училището. Запътих се към втория етаж, където беше стаята по Биология. По коридорите почти нямаше ученици. Можеха да се забележат само някои закъснели или успали се ученици и няколко двойки, които се натиска до някои шкавчета или зад някой ъгъл. Отвратителни са. Мляскат се на обществествени места без капка срам. Минавах покрай една от тях. Момичето ме погледна, а аз извърнах глава, превъртях си очите и се засмях. Вървях напред и казах:

- Знам, че съм красив и имам хубав задник, но приятелят ти ще ревнува.- обърнах се и й намигнах, а тя беше почервеняла.-Някой друг път. - последното почти го извиках. Ах, какъв ефект имах върху момичетата.

Тръгнах нагоре по стълбите. Погледнах часовника на ръката си. Имах точно 1 минута да стигна до кабинета. Забързах малко темпото си. Не ми се търпеше конското. Вървях по дългия коридор само за да стигна до предпоследната стая. Отворих вратата и видях, че повечето ми съученици разговаряха с човека, който стои до тях. Звънеца тъкмо би и аз се настаних на последния чин. Сам, както винаги. Така имах възможноста да си пиша с момчетата, когато ми беше скучно. Госпожа Морис - ниска жена със сиво-кафява коса, зеленикави очи, които бяха покрити с големи квадратни очила, влезе в стаята и започна да ни проверява дали сме тук.

*Неутрално*

В същото време в една кола, на пресечка от същото училище едно русо момиче нервно потъркваше обувките в стелката на мястото, което беше до шофьора.

- Хайде, татко, закъснявам с повече от 4 минути.- погледна напрегнато черния си IPhone, който показваше 7:34.

- Скъпа, бързам , колкото мога.

Той спря пред голямата училищна постройка. Огледа я.

- Холи, минаваш през дирекцията, където те записахме, за да може директорката да те заведе в стаята, която имаш час и да те запознае с учителката. Довечера ще се прибера късно. - погледна той зеленоокото момиче с лека извинителна и тъжна усмивка.- Не ме чакай за вечеря.