When will it end?

1 глава

Едно 8 годишно момиченце. Мило, скромно, невинно. Това беше Анна. Момиче живеещо по свой правила. Не познаващо болката, нещастието, бедноста. Тя бе измислила цял свой свят, в който е принцеса. Света? Той се казнал "Strong"(силен). Страмно име. Защо го е кръстила така никой не знае. Има предположения, но те са просто предположения. Нищо друго. Но аз, аз знам цялата и история. Знам я, защоно аз самата съм част от нея. Нека започнем...
Беше 2003 година. Навън беше студена зима. Малката Анна седеше до прозорчето в стаята си и гледаше безбройте звезди. Вярваше, че на всяка една от тях има живот. Кафявата и дълга права коса се спускаше до кръста и, а сините и очи блестяха, гледащи в безкрайното синьо небе. Очите и сини като нощното небе, а устните и алено червени. Тя не познаваше страданието, глада, бедноста. Милото невинно момиченце мислеше, че всички хора по света са щастливи. Голяма грешка. Бе отгледана от богато семейство, но за голяма жалост заетите и родители не и обръщаха особено внимание. Обсипваха я с подаръци, играчки, лакомства и всико, което обичат малките наивници. Майка и влезе в розовата и стая.

-Анна време е да си лягаш!- Каза жената. Тя беше с руса коса и сини очи. Но не като очите на Анна. Нейните бяха светло сини очи. Който можеш да видиш на повечето хора. На Анна очите бяха тъмно сини. Очи, който не се виждат всеки ден.

-Добре мамо.-Каза с невинно гласче. След това отиде и я прегърна, но жената не обърна особено внимание. Зави я, челуна я по челото и излезе от стаята, тряскайки вратата. Никак мило. Анна въздъхна и легна в леглото си, но момиченцето не можа да заспи. Взе една писалка от дървеният бледо розов шкав. След това отвори едно чекмедже и извади един голям син тефтер с звездички. Отвори тефтера, разлисти няколко странички и започна да пише. Момиченцето си беше измислило свой свят. Свой свят кадето никой човек не знае що е нещастие, глад , бедност, болка.
"Трябваше до помогна на..." нещо прекъсна писането и. Майка и влезе.

-Защо още не спиш? -Тя не я харесваше особиво много. -Какво е това?-Тя взе тефтерчето с звездички и започна да чете написаното от сладкото, невинно момиченце.-Какво е това? Какви са тези глупости? -Майка и я погледна ядосано, а милото не знаеше за какво изобщо говори. Там нямаше глупости. Имаше само въображение.

-Мамо?-Момиченцето я погледна с насълзени те си сини очички и проговори несигурно. -Това не са глупости. Това е мой собствен измислен свят. -Но майка и не я интерсуваше какво е. Сълзи се стекоха по очите на момиченцето.

-Твой свят? Що за глупости!-Майка и изобщо не обичаше фантазията. Тя беше строга. Много често викаше на Анна. Момичето вече беше свикнало.

-Ще взема това. Взе тефтерчето и излезе с трясък. Малката Анна започна да плаче. Толкова сълзи се стекоха по нежното и малко личице. Легна на меката си възглавничка зави се и затвори очи. Сълзите се сипеха по лицето и, но спряха. Тя заспа.