When will it end?

7 глава

-Истината?-Анна я погледна объркана и от части леко уплашена.

-Да, вече си достатъчно голяма. Историята е доста дълга. Ти си необикновена. Та нека започна...
Беше 1995година. Когато си роди ти. Кралството ни беше нападнато от върховният Скайтър. Той искаше теб. Мама и татко нямаха избор. Пратиха те на земята в семеиство с добри условия. Те останаха да се бият за кралството, а мен ме отгледаха родителите на Рейчал и Ролзи. Но за жалост загубихме и сега царството ни е царство на Скайтърите, а мама и татко умряха. Така ние 5 години се криехме и се опитвахме да оцелеем. След като ти започна да рисуваш света "Strong" ти го създаде и ние отидохме да живеем там. И ето, че дойде моментът и ти да дойдеш на този свят и най-после да се срещнем. И ето ни тук. Знам, че ще ти е трудно, но това е истината и ти заслужаваш да я знаеш. Искаха теб, защото ти си наследницата на трона, ти мила моя сестричке, ти имаш силата да ги унищожиш до един. През всичките тези години те пазих от Скайтарите. Виждала си ме много пъти в сънищата си.

-Аз.. ти си ми сестра?

-Да Анна. Знам, че е трудно, но...

-Ти си ми сестра!-Анна прегърна Елизабет и започна да плаче.

-Не плачи!-Елизабет я погали по челото и я целуна.-Време е да отидеш в двореца.

-Дворец?

-Да мила.

-Но как. Къде се намира?

-Ще летим до там!

-Но аз не мога. -Анна извъртя очи.

-Време е да се научиш.-Елизабет я хвата за ръката и полетя.

-Анна пускам те!-Каза и се засмя Ели.

-Не!Моля, ще ме убиеш.-Анна се засля и стисна здраво Елизабет.

-Няма! Просто мисли за това, което искаш да направиш.

-Дали ще стане?

-И да не стане, няма да те оставя да паднеш.-Елизабет я песна, а Анна изпищя, но след това успя да контролира крилата. Отиде до сестра си.

-Аз летя!-Засля се Анна и започна да се върти.

-Леко Анна да не паднеш.

-Няма, а каде е двореца?

-Точно пред теб!-Анна погледна и видя двореца. Тя забърза летенето си и замалко да се размаше върху двореца.

-Внимавай!-Ели запомна да се смее.

-Не е смешно.-Влязоха в двореца. Статуетки, мрамори, колони, безброй стаи, просто беше невероятен.

-Тук ли ще живея? -Попита учудено Анна.

-Да.-Каза Елизабет.

-Ели!-Чу се мъжки глас. След това се показа момче с кафява коса, бели крила, сини очи, бяла тениска и черни дънки.

-Джош!-Ели отиде и го прегърна.

-Анна това е Джош, Джош това е сестра ми Анна.

-Това ли е Анна? Приятно ми е.

-Здравей. -Каза бренебрежително Анна. Не я впечатли много.

-Анна, а това е Кевин.-Каза Елизабет и се усмихна, а Анна се укокори.

------------------
Бележа от автора. Благодаря на всички,който четат историята. Тази глава не се получи и много съжалявам.