When will it end?

6 глава

Годините минаваха. Нищо интересно не се беше случило. Бележките продължаваха. Анна не знаеше какво означават и кого ще се срещнат с този мистериозен човек. Минаха вече 5 години. Анна вече беше на 14 години. Момичето бе усвоило силите си. Можеше да прави малки магии и някой големи, но те са много по -трудни. Тя вече знаеше всичко необходимо за Скайтарите. Беше се превърнала в предпазливо, умно , хитро момиче. Не можеше човек лесно да я измами. Не беше виждала родителите си от онзи момент, в който се узова на този свят. Тя имаше свое място където се усамотяваше и четеше книги. Тя обичаше фантастиката. Крилата и бяха на път да се покажат, но тя трябваше да се докаже. Един ден, както бе легнала на една поляна с книга в ръка, нещо изведнъж мина светкавично до нея. Тя веднага се изправи. Огледа предпазливо района. Нещото мина покрай нея и грабна книгата от ръката и. Ядосана Анна изкрещя.

-Който и да си, върни ми книгата и изчезни.

-Анна..-Мъжки глас шепнеше името и..-Анна...

-Какво!? Покажи се! Защо се криеш? Страх ли те е?? -Анна беше изнервена.

-Ако се покажа ще те нараня тъпо момиче.

-Ти ли ще ме нараниш?. В грешка голяма си. Не ме е страх от теб!

-Добре.-Пред нея се появи някакъв мъж. С черна коса, отстрани обръсната и повдигната по средата, имаше и татуировки. Черна блуза, разкъсано дънки и черни кецове, а крилата му. Те бяха черни. Анна го погледна с уплашен поглед.

-Кой си ти?- Попита тя без да показва страх.

-Аз съм Скайръс.

-Ти си..?

-Точно така. Сама пожела да умреш.

-И от каде си толкова сигурен че ще умра?

-А ти откаде си толкова сигурна, че ще се справиш с мен?

-Не съм сигурна, убедена съм!

-Щом е така..-Той скочи върху нея. Имаше заострени нокти, дълги около 10 сантиметра. Опита се да и удере лицето, но тя му хвана ръката и с всичка сила я избута.

-"Ухол спектра"-След като произнесе тези думи Скайтарът се учуди. Анна се изпари от погледа му. Някой го побутна по рамото. Той се обърна а Анна извади едно джобно ножче и му сряза крилата. Всички знаеха, че ако одрежеш крилата на ангел той ще умре.

-Ти...-Не можа да си довърши изречението. Той умря. Анна тръгна да бяга към къщата.

-Род, Род, Род виж, виж!-Започна да вика като малко момиченце.

-Анна от каде взе това?

-Един Скайтар ме нападна, а аз му отрязах крилата и разбирасе той умря.

-Анна браво! Това е добре. Та ти си измамила и надвила Скайтар. Дай да видя крилата.-Анна остави крилата на земята, а Род се приближи и ги разгледа. -Това са истински крила от Скайтър.

-Знам Род.-Засмя се тя, усещайки гъдел по гърба си.-Род? Какво става?

-Крилава ти Анна.

-Моля!!-Анна започна да подскача. Изведнъж чифт крила се спуснаха до земята. Анна имаше бледо лилави крила. Крила, който никога никой не бе виждал.

-Крилата са ти? Лилави? Но как?

-Лилави са!!-Анна се развълнува. Освен, че вече имаше крила, който са лилави те блестяха. Амолета даден и от Елизабет заблестя. -Род??

-Ще извикам ангелите.- Но те го изпревариха. Трите ангела кацнаха до Анна и се учудиха.

-Лилави?-Казаха двата ангела в хор. Само Елизабет не се учуди.

-Мила Анна, крайно време беше. Гордея се с теб. -Ангелът отиде и прегърна Анна.

-Какво?

-Време е да разбереш истината сестричке...