When will it end?

9 глава

Слизайки по златните стълби Анна се спря и се сети, че беше забравила медальона, подарен от сестра и. Качи се до горе, взе го, стисна го с ръце и се затича към Елизабет. Дръпна я на страни и задъхана и показа медальона с намек да и го сложи. Елизабет се усмихва и и го сложи. След това хвана Ели под ръка и отидоха при момчетата.
-Елизабет, ще може ли и една моя приятелка да дойде с нас?-Попита Кевин, а Джош го погледна ядосано.

-Ами мисля, че да-Каза Ели, пусна Анна и отиде при Джош.

-Джош? Кое е това момиче?-Прошепва леко раздразнена Елизабет.

-Някаква приятелка на Кевин. Не съм я виждал до сега.

-Внимавай, Анна явно харесва Кевин. Не искам да я нарани! Разбра ли?-Каза Елизабет и се върна при Анна. Вървяха поне около 10минути. През това време всички мълчаха. Стигнаха до заведението, в което щяха да вечерят.

-Аз ще чакам тук-Каза Кевин и се подпря на стената.

-Добре-Кава Джош и влезе вътре, а след него влязоха Елизабет и Анна. Седнаха на една маса, но Анна стана и тръгна да оглежда заведението. Имаше някакви стълби. Анна стигна до края на стълбите и там се откри една зала със стъклени стене, от който се виждаше океана. Пода беше златен . Имаше една бяла врата в края на залата. Анна отвори вратата. Там имаше някакъв басейн. Ах как обичаше да плува. Без да мисли скочи в басейна. Крилата се прибраха, а на мястото на краката се появи синя опашка. Кафявата и коса стана рука и дълга с леки къдрици.

-Какво?-Запита се Анна.-Но как е възможно? -Макар и притеснена, усмивката и светна на лицето. Басейна водеше до океана. Анна влезе в тунела и за миг вече беше в големият океан. Тя можеше да диша под вода. Плуваше с делфините и си игра с другите морски същества. Тей като стените в ресторанта бяха стъклени, а ресторанта под водата тя реши да се покаже на Ели и Джош. Заплува към стената, но се спря. През стъклената стена тя визя Кевин и някакво русокосо със сини очи момиче, облечено с червена рокля. Това ли е "приятелката" му? Елезабет погледва Анна и замръзва. Доближи се до стъклото и започва да и говори. Джош, Кевин и момичето с русата коса я видяха. Анна се обърна с гръб и заплува напред, далеч от ресторанта. След 1час плуване тя реши да спре и да си почине. Излезе на повърхноста и седна на една скала. Започна да плаче. Болката за нея беше нещо непознато. Не бе свикнала с нея. Загледа се в небето и видя няколко Скайтъра да летят. Единият я забеляза и тръгна към нея. Анна се уплаши, скочи във водата и заплува с всичка сила към двореца. Поне тя си мислеше, че плува натам. Скайтъра я изгуби от поглед и Анна се спря. Отново изплува на повърхността и се огледа. Не видя нито дворец нито нищо. Беше само големият океан. Тя се гмурна и заплува на някъде. Не я интересуваше къде, искаше само да види суша.