When will it end?

4 глава

Легна да малкото си легло и се загледа в тавана. Сети се за кутийката дадена и от ангелите. Изправи се и взе дървената кутиика от шкафа. Отвори я и в нея имаше един гердан. Висулката бе с формата на крило. Анна я сложи на вратлето си и отново легна на леглото. Загледа в обеленият, готов да се спути във всеки момент таван. Измореното дете се отпусна, затвори очи и заспа.
След 5 часа.
Анна отвори малките си сини очички, стана от леглото и се приближи до прозореца. Навън беше тъмно. Както винаги тя се загледа в безбройте звезди, а след това погледна към дърветата. Проблесна ярка светлина. Любопитно Анна реши да излезе да провери какво предизвиква кази светлина. Нещо там я приличаше. Слезе бавно и внимателно по скърцащите дървени стълби. Отвори внимателно дървената врата и забяга към светлината. Отиде зад къщата и погледна нагоре. Светрината идваше от един висох връх, който беше много далече от къщата. Анна решена да разбере защо тази светлина я привлича реши да тръгне след нея. Влезе в къщата. Облече си една бяла рокличка, която беше малко над коляното. В гардероба имаше доста дрехи. Не биха отсавили принцеса без дрехи разбира се. Върза си кафявата дълга коса на конска опашка. Тръгна към върха на планината. Вървя дълго време. Ето, че момиченцето ужадня. Слънцето вече изгряваше на небето, а светлината станаше все по малка и неясна. Анна намери едно езерце. Отпи две ,три грътки от него и продължи. След 30 минути момичето стигна до върха на планината. Все още се виждаше, може би слабо , но се виждаше светлината. Направи 3 крачки напред и спря. Загледа се в сиянието. Протигна ръка и усети нещо. Ето, че слънцето изгря на небето и светлината изчезна. На земята имаше някакво лисче. Замислена в това, че Род и Джак ще я търсят тя го взе и започна да бяга. След 2часа стигна до къщата. Влезе тихо вътре. Явно все още Род и Джак спяха. Качи се в стаята си и отвори писмото.

"Бъди там кадето е светлината. Следвай я. Тя ще те пази. Намери това, което ти трябва. Другата част от гердана ти принадлежи. Намери го ти! Скоро ще се видим. Пази се..."