Долината на хризантемите

~част 8~

Понеделник .8 часа ,25 минути и 32 секунди (вече 34 секунди ) ,час по изобразително изкуство . От тук историята придобива съвсем друг образ .Запознаването на читателите с проблемите и семейната среда на едно семейство и на пръв поглед обикновенната история се променя .Джуди става главна героиня в разказа ,а проблемите и са само повод тя да изживее това,което ви предстои да прочетете ...
                                       ***
Джуди стана от кревата ,както винаги в това негативно понеделнично настроение .Погледна часа и шокирано  стана с отскок , все едно се е опарила на коприва .Алармата не беше била и тя закъсняваше за училище .С разбързани и леко смахнати движения тя нахлузи дънките ,обу първите чорапи ,които видя, и нахлузи тениска.После осъзна ,че чорапите са различни ,а тениската  наобратно .Щеше да пропусне  закуска .Взе раницата и тръгна ..Мезонетът имаше извити ,широки стълби в спираловидна форма .На момичето ,все така разбързано, се наложи да усети повърхността на дървената основа като падна по корем на две от стъпалата с крака над главата си.Бързо се окопити и пак се затича .Автобусът тъкмо тръгваше .Тя трескаво  размаха ръце и се затича с все сила към отминаващото  жълто петно с гуми .Най-сетне успя да влезе вътре , допусната от шофьора , стар , плешив , очилат мъж ,с брада дълга до раменете си , който с досада спря автобуса и отвори вратата .Когато  пристигна в училище , момичето отвори металното си сиво шкафче ,измъкна материалите си за рисуване,  и тръгна към стая "237 а". Когато влезе ,звънецът тъкмо биеше . Беше първият ден след коледната ваканция и всички изглеждаха някак ...уморени?!.."Успях,още една приключенска утрин в  живота на едно не толкова щастливо момиче "-помисли си Джуди , разпростирайки се на работно си място .
                                      ~~
Когато двата часа по рисуване приключиха , учителката  ,обичайно , започна да обикаля покрай всеки от учениците си ,за да види какво точно е сътворил всеки от тях за отминалото време . Тя отминаваше много от тях,но физиономията и почти не се променяше , все такава пренебрежителна,студена и критична. .Момичето беше сигурно ,че възрастната жена се беше отчаяла да вижда толкова "не талантливи" деца всеки ден от началото на кариерата си (представляваща 29години като учител ).Г-жа Форкс е жена на около 55 години , с посивяла коса ,винаги високо прибрана на не толкова идеален кок,носеща пуловери,плетени сигурно от пра -баба и , и скептично настроена към всичко и всички .Когато наближи Джуди, Форкс този път направи лека гримаса ,изписваща леко потрепване на окото и разширяване на зениците и .Най-вече можеше да се определи като почуда .Русунката на Джуди , не проявила се талантлива художничка ,не беше нищо повече от пейзаж в очите на учителката и , но в очите на друг ,малко по-"нормален "човек от нея ,тя представляваше : гора , запълнена с широколистни , големи,масивни  ,стари дървета , с листа ,обсипани с най-различни  топли цветове (червено , жълто ,оранжево  и нещо от сорта на кафяво) , все едно рисунката крещеше "есен " .Това обаче , виждаме само с един прост поглед .Имаше нещо магично ,което привличаше наблюдателя ,все едно му се иска да потъне в дълбочината на тайнсвената гора ..