Teen Love

Част 27

Молейки се състоянието на Ники да се подобри, обляна в сълзи, видях в другия край на коридора медицинска сестра, носейки букет от изпочупени цветя и бележка. Усетих как се разтреперих. При мисълта, че това може би са последните му думи към мен, че последният ни разговор не беше нормарен, че не си казахме за посредно "Обичам те", тези неща ме убиваха... Сестрата се приближи към мен с насълзени очи. Подаде букета и писмото и без да каже нищо, избърса сълзите си, обърна се и си тръгна. Малко по-късно разбрах, че синът и също е бил в автобуса и е пострадал.
Толкова ме е страх да отворя писмото... Страх ме е ,защото знаех, че ще плача.. много.. Но въпреки това го отворих, седнах на стол до прозорчето и започнах да го чета. Беше ми адски тежко, но го прочетох до самия край. Та ето какво беше написал :

" Скъпа моя прекрасна Деничка! Знаеш, че те обичам ужасно много и бих умрял заради теб! Искам да знаеш, че няма да позволя никой и нищо да възпрепятства връзката ни. Помня всичките ни щастливи и всичките ни тъжни моменти... първана ни среща, първата целувка, първата кавга, абсолютно всичко. Искам просто да ми кажеш истината - искаш ли да си с мен или не.. Това ме мъчи, слънце мое. Изяжда ме отвътре. Искам да знаеш, че дори да не искаш да сме заедно, аз никога няма да те забравя. Винаги ще си моето слънце, мойта луна, моето всичко.. Ти ще си останеш голямата ми любов. Обичам те, слънчице! "

Точно прочетох писмото и изведнъж видях лекаря затичан към мен. Той влезна в стаята без да каже нищо и затвори щорите. Дойдоха още поне 3-4 сестри. Бях много исплашена. Не знаех кякво се случва вътре. Разплаках се още повече. Дали Ники е добре?!

[Здравейте хора! Искам да се извиня, че не съм писала от доста време.. Случиха ми се доста неща - и приятни, и неприятни. Харесайте и коментирайте ако ви харесва ! :) ]