-Какво мислиш за тази?
-Мисля, че тази е много по-хубава.
-Сериозно? И ще я купиш?
-Да. Но ти по-добре си вземи нещо друго, защото няма да ти я дам.-сякаш съм примряла за грозната й рокля.
-Спокойно. Ти и твоята рокля, ако мога така да я нарека, сте в безопасност.
-Радвам се.-обичах сарказма в думите й.
-А сега можем ли да се прибираме? Уморих се.-наистина бях много уморена. Исках само да се прибера, и да се наспя.
Така де. Крайно време е да кажа нещо за себе си. Кафеникава, дълга до кръста,коса и странни необикновено сиво-сини очи. Може да съм ниска, но не чак толкова. Името ми е Алиа. На 17 години и 3 месеца. Живея в Калифорния, със сестра си Джулиет и брат си Ейрън. Тя е една година по-малка от мен, но в някои отношения все едно е на светлинни години по-голяма, а Ейрън е на 10. Популярна и богата, но не от онези кифли. Живея сама със сестра си и брат си в нашата голяма къща. Родителите ни са разведени, въпреки че малко хора го знаят. Баща ни беше богат идиот, който обичаше да ни вика и да ни бие. Майка ни живее малко по-надолу по улицата с новия си съпруг, който е милион пъти по-свестен от баща ни. Двамата са прекрасна двойка и са много добри родители. Помолихме ги да живеем самостоятелно и минута по-късно вече къщата беше купена и се нанасяхме. Падам си по лошите момчета, не че съм против добрите, просто са по-забавни. Имам страхотни приятели, въпреки че са само 2-ма. Брендън и Джак. Не си представям живота си без тях.
-Стигнахме!-ауч. Това момиче може ли да крещи по-тихо!?
-Джулиет! Защо крещиш така?-дори не ме изчака. Взе своите покупки и тръгна към вратата.
-Идваш ли? Или ще се любуваш на попупките в колата?-тя можеше ли да не се шегува?
-Ха-ха-ха!- бях взела чантите си и се бях запътила към къщата.
-Алиа!-Ейрън буквално се хвърли на врата ми.-Помислих, че Джулиет те е оставила в мола.
-Ако можех вече щях да съм го направила!
-Не нямаше! Загубена си без мен.-усмихнах й се мазно, а тя извъртя очи и измрънка нещо под носа си.
-Е, какво ще правиш?-обърнах се към Ейрън, игнорирайки коментара на Джулиет.
-Ще изляза да играя с момчетата. Ти?
YOU ARE READING
He is all that she want. Dallas
Fanfiction-Мисля, че трябва да си тръгна. Моля те само не ме спирай. Искам само да изляза.-понечих да тръгна, но гласа му ме спря. -За да ме оставиш, нали. Да не се върнеш. За да ме боли.-не мисля, че ще издържа повече. -А мен не ме ли боли? Кам, гледаш ме в...