-Искаш ли да останеш? Мисля, че е късно да се прибереш?
-Не..няма проблем-мога да се прибера. А и сигурно ще преча. Всъщност даже ще тръгвам.
-Настоявам. Остани.- усмихна ми се прекалено мило. Не мога да откажа на този поглед, да не говорим за усмивката..
-Сигурен ли си?
-Напълно..Ти си лягай ако искаш, а аз ще сляза да взема шоколад.. Ей сега се връщам.-усмихна ми се и излезе.
На леглото му имаше две възглавници и сметнах, че едната няма да му трябва. Взех я и я сложих на дивана. Седнах и го зачаках, но той доста се забави и реших да разгледам по-добре стаята му. Минах покрай леглото и на нощното шкафче видях снимка на Кам и семейството му, а до нея снимка на много момчета. От нея разпознах само Кам и Наш. Зачудих се кои са другите момчета. И тогава Камерън влезе. Уоу..носеше много шоколад. За момент реших, че е обрал някой магазин и като се сетих колко се забави и колко е задъхан, идеята не ми се стори толкова невъзможна.
-Да не си обрал някой магазин?-той се засмя и остави шоколадите на масичката пред дивана.
-Да..но после ми стана съвестно и се върнах да ги платя.-избухнахме в смях. Не, че ми беше смешно, но той се разсмя, а смеха му е толкова заразителен.. Защо го обичам толкова? Не се поддавай на чувства, Алиа. Не позволявай да разрушат сърцето ти отново. Никога повече..
-Хей..какво стана? Добре ли си?- приближи се до мен и плаха усмивка се появи на лицето му. Не, Алиа, не.. не се поддавай на чувства.
-Да..добре съм.
-Искаш ли да си лягаме?-аз кимнах леко и се запътих към дивана, но той ме придърпа и ме тупна на леглото.
-Накъде си мислиш, че отиваш?-не се ли вижда?-Забранявам ти да спиш на дивана!-оо, така ли ще играем? Добре..
-Откъде-накъде ще ми нареждаш какво да правя? А?-бях му леко ядосана.
-Моя къща-мои правила!-ухили ми се леко, което не ми хареса. И реших да играя гадно.
-О, добре..тогава си тръгвам!-взех телефона си и тръгнах към вратата, когато той хвана китката ми и ме завъртя към него.
-Вече ти казах, че е късно и няма да те пусна!
-Е, добре..нека легнем.-определено бях намислила нещо..
﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏
Хей. Ами незнам какво да ви кажа..изгубих интерес и реших да ви го кажа докато сме още в началото. И сега е моментът, в който вие казвате "какво става, нали имаше много идеи.." Е, да..ноо знаете как става изведнъж тези идеи..бум.. и се изпариха..Таа да изтрия ли историята?? На мен вече ми се струва тъпа.. Знам, че толкова време чакахте за нова глава и сега изведнъж това, но няма как.. Извинявам се, но според мен няма смисъл. Дайте няколко мнения :) Задължително ще ги взема в предвид! :))
YOU ARE READING
He is all that she want. Dallas
Fanfiction-Мисля, че трябва да си тръгна. Моля те само не ме спирай. Искам само да изляза.-понечих да тръгна, но гласа му ме спря. -За да ме оставиш, нали. Да не се върнеш. За да ме боли.-не мисля, че ще издържа повече. -А мен не ме ли боли? Кам, гледаш ме в...