He is all that she want. Dallas

Part 5

Малко объркано стана, но се надявам да разберете. И ако все пак имате въпроси, винаги можете да ми пишете на лично съобщение. :)

Гледната точка на Кам

Стоя в стаята си и гледам в една точка. Не знам вече колко е часа. Не издържах. Не си представях живота без нея. Алиа беше моя живот. Моето момиче. Заплюх си я когато бяхме малки. Едни малки, малки деца. И все пак.

В стаята ми влезе някой, но не обърнах особено внимание, докато не седна до мен. Чак тогава забелязах, че е Наш. Може би щеше да мрънка, че не съм ял отдавна или пък щеше да ми каже, че тя не ме заслужава. Не. Аз не я заслужавах. Аз бях този, който й се развика без причина. И сега тя ми е сърдита. Затова си тръгна.

Неочаквано от моя страна Наш седеше и мислеше. Точно, като мен той седи и гледа в една точка. Но чакай, от друга страна Наш да седи и да мисли-та той не издържа на червеното на светофара, а сега седи вече 5 минути и гледа в една точка. Това беше чудо, въпреки че ако някой някога ми беше казал, че аз ще съм така не бих повярвал.

-Наш?

-Да?

-Какво ти има?

-Какво трябва да ми има.

-Нищо.-позамислих се. Трябва да го попитам. Имам нужда от това.-Наш?

-Да?

-Да й кажа ли?

-Ами не знам. Ти трябва сам да си го усетиш.-ама какво му става на този? Добре, все тая. Имам си по-важна работа.

-Ще дойдеш ли с мен?

-Не.

-Моля? Защо?

-Не, човече. Това си е твоя работа. А и не мисля, че толкова е примряла да ме види. Ако толкова ще те успокои мога да те закарам. И нататък си сам.-с това не ме успокои много, но все пак е нещо. А и е прав.-Добре. Щом си съгласен, ще те чакам след 15 минути долу. А ти се оправи през това време, защото..ами ще видиш сам.

Станах и отидох в банята. Наш беше прав - изглеждах ужасно. Съблякох дрехите си и си пуснах водата. Когато усетих топлите струйки вода, моментално се почувствах по-добре. Успокоиха ме. Сякаш милиарди малки иглички вливаха успокоителни в кръвта ми или ми разкаваха успокоителни приказки. Сякаш тези приказки бяха за нас с Алиа. Сякаш ми казваха, че всичко ще е наред. И аз им повярвах. И само се молех, мамка му, молех се да са прави. Да не са ме излъгали.

Излязох от душа и се подсуших. Оправих косата си и обух накъсани дънки и черна блуза, на която пишеше 'Sorry'. Може би, ако беше някой друг път щях да се чудя защо по дяволите съм я купил, но сега бях горд със себе си.

Слязох и подминах Сиера и майка ми, които мисля, че дори и не ме забелязаха. И по-добре. Не ми се занимаваше с тях сега. Наш беше отпред и ме чакаше и когато се качих тръгнахме. Пътувахме в мълчание.

﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏

Ами даа.. Не знам какво да ви кажа, освен, че главата стана ужасна. Пълна каша. Таа..разговорът ще е в другата глава - малко напрежение. Много се извинявам, че не спазих обещанието си. Ще се опитам да кача нова глава до края на седмицата. :)