He is all that she want. Dallas

Part 6

Стоях решително пред вратата и щях да натисна звънеца, когато чух шум. Чуваха се крясъци. Различих около 2 гласа, но не беше сигурно, че са само 2-ма. Единия глас беше на Алиа. Другия беше на брат й. Успокоих се. Ейрън нямаше да й направи нищо. Нали? По-добре да вляза. Преди да успея да реагирам, вратата рязко се отвори и мисля, че беше сестра й, излезе.
-Кой си ти?-беше изнервена.
-Какво става вътре? Алиа добре ли е?-игнорирах въпроса й, защото вмомента Алиа ми беше много по-важна. Понечих да вляза, но тя застана на пътя ми и така си привлече вниманието ми. Щях да й кажа да се махне, но тя ме изпевари.
-Чакай малко..ти си онзи, заради който се карат. Как беше..Камерън?-кимнах леко.-Кой си ти, че да питаш как е Алиа? Знаеш ли изобщо колко беше наранена, когато се върна онзи ден? Не? Нека ти кажа! Без храна, без вода, безсънни нощи..познато? Не мисля! По дяволите тя пропуши отново заради теб!-изтръпнах. Тя е пушила? Защо? Охх..-Знаеш ли колко време ни отне да я излекуваме? Две години! Тя не е от простичките курви, с които ти си свикнал! Тя е буря! Пожар! Тя е момиче с история! Много сложна и трудна история! Сега знаеш ли какво? Влез и оправи кашата, която забърка, защото от техните крясъци разбрах само, че Алиа е луда по теб! И ако я лишим от теб тя ще откачи тотално! Но те предупреждавам, че ако само още веднъж нещо подобно се случи с нея, ще си платиш тройно!-бяха последните й думи и излезе.

Имах да размишлявам много над думите й, но по-късно.
Влязох, опитвайки се да съм възможно най-тих. Видях Ейрън. Спомних си думите на сестра му: ти си този, заради който се карат. Значи той няма да иска да ме види.
Добре. Трябваше да се кача по стъпалата по най-безшумния начин. Не беше трудно. Всъщност зависи колко е стара къщата, дали е добре ремонтирана. Ако стъпалата скърцат-лошо. И докато размишлявах моите глупости, телефонът на Ейрън звънна. Може би му казаха да излезе, или не знам, но той просто напусна къщата. Супер! Никой няма да ни притеснява. Но, като се замисля трябва да побързам, защото не се знае колко ще се бави Ейрън. От една страна сигурно ще отиде в някой бар и няма да се прибере няколко дни. От друга може да го извикал някой приятел, за да му даде нещо и да се прибере.

Изкачих и останалите стъпала. Всъщност никое не скърцаше. Добре. Сега трябва да намеря нейната стая. Огледах се и забелязах, че се намирам в дълъг коридор с много врати, от които едната е в дъното. Тази в дъното, силно ми привлече вниманието. Не знам. Може би, защото тя обожаваше синьото на морето, в което беше боядисана вратата, или пък защото на тази синя врата седеше един детски надпис, който гласеше: Не ме притеснявай!. Помня, как тя единствена пишеше най-красиво от целия клас и всички я молехме да ни ги напише.Бях убеден, че това е вратата, още като дойдох, защото все пак Алиа, обича да е забелязвана. И така вече седях пред синята врата и щях да почукам, когато чух стъпки зад себе си.

ГТНА(Гледната Точка На Алиа)

Излязох от банята, само по халат и видях висока мъжка фигура пред вратата си. Бях сигурна, че е Ейрън. Но неговото извинение няма да реши нищо. И все пак се затичах и го прегърнах в гръб.
-Ей, прощавам ти. Ти не си знаел..-на мен ли ми се струва или това наистина не е парфюма на Ейрън? Отпуснах здравата си прегръдка и се отдалечих на няколко крачки.
-Алиа..не се плаши.
-Ти..ти..ти как влезе тук? Кой те пусна? Махни се!
-Моля те, А..
-Веднага.
-Обичам те.

Обърна се и си тръгна. Аз стоя. Изведнъж вече не мога да стоя и падам. Сгушвам се на топка и започвам да плача. Тихо и безгласно-така, че никой да не ме чуе. Ако мама беше тук-нямаше да ми позволи да го изгоня. Щеше да ми каже: Кажи му всичко, което чувстваш дълбоко в себе си, и тогава му бъди ядосана. Направи така, че него да го заболи повече. Не позволявай на някого да те смачка, защото ти си много по-силна от тях. Но аз не съм такава. Не мога да го гледам с всичкото се насъбрало отвращение и яд в мен и да му се обяснявам в любов.

Просто ставам и някак си отивам до терасата на стаята си, където паля цигара и се успокоявам. След нея паля втора, и трета, и така, докато не свърши кутията. Усещах, че имам нужда от още, но не можех да изляза така. Но две минути по-късно осъзнах, че всъщност изобщо не ми пука. Влязох в стаята си и съблякох халата си. Обух си бельо и сутиен, след това нахлузих първите дънки, които видях и първата блуза. Взех пари и ключове, след което набързо обух черните си гуменки и излязох.

ГТНК(Гледната точка на Кам)

В колата си бях бесен. Откъде накъде тя ще ме гони, при условие, че аз съм отишъл да й се извиня?! Прибрах се и се качих в стаята си. Леглото ми както винаги беше заето. Естествено Джак ще се излежава най-спокойно, а аз ще се тормозя. Всъщност тази нейна инатливост ме амбицира много повече. И току що си дадох обещание. Обещанието, че тя ще бъде моя. Обещание, което ще изпълня!

﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏﹏
Та така. Да започна с най-важното. И то е, че или вие сте луди, или аз не разбирам. Не разбирам как може това нещо да ви харесва. Чела съм много истории, от които тази е най-ужасната.
Другото важно е забавянето-еми да..какво да ви кажа. Няма смисъл да ви се извинявам, защото моето извинение не ви топли. Е, ако някой се чувства токкова обиден ще му се извиня.
Мислех в тази глава да ги сдобря, но не! Някак си не ми се стори Алиа да е в добро настроение днес. Но пък се чудя в следващата глава, където се очаква да се сдобрят, той ли да се извини или тя. Да..и аз мисля, че Алиа беше груба днес. Значи тя ще му се извини. Но ако мислите, че е по-добре да го направи той-само кажете.
И добрата новина е, че идва ваканция! ^_^ Ще отделя много внимание на историята. Обещавам! Обичам вии! ♡♡