Dance forever

Полет 101

- Побързай с багажа. Ще изпуснем самолета.- чух гласа на Крис от долния етаж. Защо ме пришпорва толкова? Имаме 4 часа до полета.
Почти свърших с багажа. Взех само най- важното: дрехи, хавлии, плажно масло, книга, слънчеви очила, но май нещо забравям.......ама разбирасе. НАМАМ БАНСКИ. Имах само един от 6 клас по простата причина, че не обичах особено пражовете, а и в Ню Йорк нямаше. Побързах да кажа на Крис.

- Спокойно ще ти купим от там. А и с хавайска поличка ще си супер.- пошегува се, а аз го ударих леко по рамото.
- А сега по- добре започни да се обличаш, защото ще изпуснем полета!

Бях забравила, че съм още по пижама.
Реших да облека къси панталонки, черен потник и жилетка.

Оставих косата си пусната, тъй като нямах време за всичко и тръгнах.

................................................................

Моля пътниците от полет 101 да се качват.- чухме с Крис и се запътихме към самолета.

................................................................

Скоро самолетът излетя. Гладката беше уникална!

Заспала съм.

................................................................

Изведнъж се събудих.
Моля всички пътници да закопчаят коланите си и да сложат маските пред тях.

-Кис, какво става?- попитах паникьосано аз.
-Ами май единия двигател отказа и ще се опитат да приземят самолета.- каза и хвана моята ръка.
-Обичам те!- прошепнах и усетих страшен трус.

................................................................
По-късно:

-Ккакво стана?- попитах заеквайки-Къде съм?
Цялото тяло ме болеше. Погледнах се в огладалото пред мен и видях цялото си лице в кръв и синини. Тялото ми изглеждаше по същия начин. Бях облечена в бяла нощница. Цялата бях в системи.

Изведнъж видях сестрата да влиза.
-О, събудила си се!-възкликна тя.
-Какво е станало?-попитах.
-Не знаеш ли?- рече и пусна телевизора пред мен.

Страшна самолетна катастрофа стана днес. Полет 101 едва се приземи след отказване на единия двигател. Повечето пътници само са доста наранени, а само една двойка е с опасност, като момчето е в по-голяма опасност. Специалисти смятат, че прегръдката им е умекотила удара и вероятно е спасила живота им.

Когато чух това сърцето ми се обърна.
-Къде е момчето?- изтерично попитах през сълзи.
-В операционната е. От 3 часа се борят за живота му. Шансът да оцелее е малък.- каза сестрата, а от окотоми се проля една тежка сълза.

Защо не избрах тренировките. Сега нямаше да сме в болница с опасност за живота, а прегърнати в леглото. Аз съм виновна. Аз, аз, аз и никой друг. Заради мен може никога да не се събуди.

Започнах с плача отново. Вината ме убиваше.