Dance forever

Отново ново начало

Е признавам, че новата къща е страхотна и стаята ми е огромна плюс отделна стая за дрехите. Имам дори и лично джакузи.

В неделя:

- Миличка може днес да разгледаш квартала.- предложи татко.

Съгласих се, защото и без това нямах какво да правя.

Кварталът беше невероятен. Беше на плажа и наблизо имаше парк.

Реших да се разходя в парка и видях доста хора. Всички ме гледаха някак различно, сякаш мястото ми не беше там. Бях облечена в прилепнал потник с надпис "Smile", къси панталонки, обувики тип пантофки. Косата ми беше кафява с руси кичури тип "Морски вълни". Докато си мислех това изведнъж нещо ме удари и паднах. Тогава видях момче с кафяви очи и кестенява коса. Изглежда тренираше нещо, защото имаше мускулести ръце. Той ми се извини и ми помогна да стана. Той беше облечен в сив потник и три - четвърти панталони. Беше с маратонки.

Когато ме попита дали съм добре изтръпнах.

- Да, добре съм. Няма проблем.- казах аз леко несигурна.

Той ми се усмихна и си тръгна. Аз тръгнах към къщи.

У дома:

Прибрах се вкъщи и видях, че съм сама. Взех си сладко и се качих в стаята си. Погледнаха телефона си и видях, че брат ми ми е звънял. Съвсем бях забравила, че е във военно училище ( нашите го пратиха там преди 2 месеца, защото беше много лигав ). Реших да му звънна.

- Ало.
-Ало. - каза брат ми.

- Как ми звъниш. Нали ти взеха телефона на летището?

- Да, но ни пуснаха във ваканция и ще изненадам нашите. Ама няма да им казваш.

- Добре , но си ми задължен.
- Ок, става.

- А кога идваш? - попитах.
- Утре сутринта ще съм тук.
- Ок, чао.
- Чао!

Бях щастлива, че той си идва, но не защото го обичам, а защото не му казах, че сме се преместили в Л.А.

Е все пак щя ми звънне, като стигне и аз ще му кажа къде сме.

По- късно:

Слезнах да гледам филм на плазмата ни и изведнъж нашите се прибраха.

- Как си, мила?- попита мама.

-Добре.

-Разгледа ли квартала?- поинтересува се татко.

-Да. Много е хубав.

-Радвам се. - каза мама.

-Е аз ще се качвам.

-Добре. Ще те извикаме за вечеря.

(Макар богати нашите обичат да готвят и по- точно мама.)

След, като се качих в стаята си започнах да размишлявам за момчето от парка. Защо изтръпнах? Не намирах отговори.

Изведнъж мама ме извика за вечеря.

Беше великолепно. Ядохме пиле в гъбен сос.

Навечерях се и си легнах, защото утре бях на училище - в новото училище.

Надявам се, че ви харесва главата. Съвсем скоро ще пусна и следващата! :)