Сутринта станах и се изкъпах, гримирах се и си сплетох косата.
Бях облечена в бяла блуза със синьо животинче, къси панталонки и летни полу кецове.
Слезнах да закуся. Нямаше никой. Взех си сладолед и тръгнах. Разходих, защото училището беше близко.
Първи час имах математика. Щом влязох учителката ме изкара отпред и каза на другите коя съм. Всички ме гледаха странно. Изненадах се, когато видях момчето от парка.
Седнах пред момчето от парка и часът започна.
-Хей, ти какво правиш тук? - попита той.
-Ам, аз ще уча тук. Преместихме се в Събота.- отговорих.
-О, аз съм Крис.- каза.
-Аз съм Изабел.- казах.
-Е, какво ще правиш след училище. Може да те разведа из квартала и да отидем на плажа.
-Страхотно. Значи се разбрахме. - усмихнах се.
-Сега имам химия. Ти?
-И аз. Хайде.
...
След часовете с Крис се разходихме по плажа. Гонихме се и се забавляваме. Разбрах дори къде живее. Оказа се през две къщи.
Изпрати ме до вкъщи и каза, че утре ще ме вземе с него преди училище на едно място. Разбрахме се да ме вземе в 8:30 часа.
أنت تقرأ
Dance forever
أدب المراهقينИзсбел е момиче на 16 години, което обожава да танцува, но я сполетяват толкова новости и изпитания. ~♥~ Какви ще са те? Ще разберете в следващите глави. :)
