Събудих се. Бях легнала на пода. Облечена съм с прилепнал по тялото ми костюм. Имам хубава фигура. Кестенявата ми коса е свободно спусната. Доста е дълга. Ноктите ми са начупени, имам няколко дълги, а останалите - къси. Станах от пода, огледах се. Стаята беше празна. Напълно празна. Стената беше бяла, както и пода и тавана. Исках да изляза, но не видях врата. В този момент се изплаших. Опитах се да си спомня как съм се озовала тук. Тогава разбрах, че не помня... Не помня коя съм.
YOU ARE READING
Стаята
Teen Fiction,,Броя всеки ден, който съм тук. Броя всеки ден, в който се опитвам да не заспя. 156 дни. От толкова време съм затворена тук. 97 опита. Мразя всеки ден, в който се провалям. Мразя всеки ден, в който съм затворена тук. Мразя себе си. Мразя се, защото...
