Събуждам се. Нещо не е наред. Нещо се е объркало. Извън стаята съм. Намирам се в помещение с душ, мивка и нещо като голяма метална маса на която съм легнала. Сега е момента. Ще избягам. Опитвам се да стана. Не мога. Завързана съм. Започвам да викам. В този момент един брадат мъж се приближава към мен. Нисък, около 1,60, кестенява коса, зелени очи, носи престилка и предпазни очила, ръцете му са оцапани с кръв. Държи метален съд. Замахва към мен и ме удря, не трябваше да бъда будна в момента. За това той се погрижи.
В стаята съм. Няма храна. Няма вода. Определено не съм изкъпана. Може би е наказание. А може би просто са забравили... Едва ли. Може би искат да видят кога ще умра. От обезводняване. От глад. Все тая. Просто ме искат мъртва. Сигурно съм разбрала твърде много.
Но аз искам да разбера всичко.
Здравейте! Стигнах до четвърта част... До сега като цяло разтягах локуми, но мисля че вече е време да започне същинската част. Не знам дали има смисъл да продължавам. Дали до тук е интересно? И дали изобщо мога да пиша? За това коментирайте. :)
YOU ARE READING
Стаята
Teen Fiction,,Броя всеки ден, който съм тук. Броя всеки ден, в който се опитвам да не заспя. 156 дни. От толкова време съм затворена тук. 97 опита. Мразя всеки ден, в който се провалям. Мразя всеки ден, в който съм затворена тук. Мразя себе си. Мразя се, защото...
