Вечер е. Предполагам, че е вечер. Всъщност не знам. Може да е сутрин. Няма значение, спи ми се. Легнала съм на земята. Прилепила съм ухо до пода. Чувам нещо. Може би ми се е сторило. Но продължавам да го чувам. И пак. Мисля, че са писъци. Или пък не. Вече не мога да мисля трезво. Полудявам.
Опитвам се да се концентрирам. Опитвам се да изчистя съзнанието си и да разбера какво чувам. Да. Това са писъци. Какво ли става? Дали ми се е случило същото? Или дали ще ми се случи? Дали има и други затворени хора? Защо сме затворени? Очите ми се затварят. Ще заспя. Искам да остана будна, но сякаш не мога да се контролирам. Газ. Сигурно пак са пуснали. Очите ми се затварят.
3.....2....1.
YOU ARE READING
Стаята
Teen Fiction,,Броя всеки ден, който съм тук. Броя всеки ден, в който се опитвам да не заспя. 156 дни. От толкова време съм затворена тук. 97 опита. Мразя всеки ден, в който се провалям. Мразя всеки ден, в който съм затворена тук. Мразя себе си. Мразя се, защото...
