Nеw Magcon

38.DJ Крис

*След седмица*
*Джак*
Днес. Днес е поредния ден в училище. Или по-точно мъчилище. Да си призная не ми харесва да уча тук. И знаете ли защо? Защото училището бива командвано от Ванеса и Тод. Ще си кажете: „Но ти си Еспиноса!". Това не е от значение. Те командват, ти нищо не можеш да направиш и те тъпчат като червеи. Всъщност това е само на обяд, когато Ванеса и Тод избират кой ще изнася кой ще пее, защото всеки ден има обеден концерт. Ако решиш да се явиш без тяхно позволение....в моя случай Тод ще ме прибие, аа в случая на Натали-Ванеса ще те „бие". Ако така може да нарече дращенето с гарвански нокти и скубенето.
Влязох в първия час-Сценично поведение. Седнах до Натали и тя ме попита:
-Искаш ли да заеш днешната клюка?
-Новият счупен нокат на Ванеса?!
-Не.
-За обедния концерт?
-Не.
-Засяга ли ме?
-Всъщност..да-изгледах я с любопитството-Слуха е, че Кристал учи тук.
-Невъзможно.
-Мисля, че щеше да ни каже...
-Ученици, моля седнете!-учителя ни прекъсна-А, сега станете!-леле, тоя настина ме дразни-Искам да посрещнете новата ученичка.
През вратата влезе едно момиче. Бе с черни скъсани дънки, сива блуза с дълъг ръкав, черно, дънкено елече и токове. Косата ѝ бе кестенява и стигаше почти до кръста ѝ. А, очите? Зелени. Това....възможно ли е това да е моята Крис?!
-Ученици, това е вашата нова съученичка-госпожица Лоули. Бихте ли разказали малко за себе си!
-Кристал Лоули, уча за DЈ.
-Кратка автобиография. Можете да седнете между госпожица Хемингс и господин Еспиноса.
-Сякаш пък ще седна другаде-промърмори тя.
-Казахте ли нещо?
-Не.
-И аз така си помислих.
Тя се настани между нас.
-Не можах да те позная-каза тихо Натали.
-Всичко е в очит....-господина отново ни пропусна.
-Ванеса, моля кажи едно от правилата, когато излезем на сцена.
-Ъммм.....-тя почна да усуква кичур от косата на пръстта си. Кристал вдигна ръка.
-Кажи едно правило, Кристал!
-Да се потопим в музиката. И, миличка, недей го въртя тоз кичур. Чрез него няма да поумнееш-класа се измя и часа свърши.
До обяда не видях Кристал. Все пак тя учеше за DJ и имаше други часове. Време е зе обедния концерт.
Музиката, която зазвуча ми е позната. Ами, разбира се. Това е една от песните ми с Натали и.....Кристал. Агх, тя не знае как стоят нещата тук.
Все пак излязохме на сцената. Преди да сме запознали, Кристал каза:
-DJ Крис.

След песента слязохме от сцената и Ванеса и Тод се довлякоха.
-Не сме позволили да се явите!
-Кои сте вие да позволявате или не?! О, да сетих се! Ти си празноглавката от час по сценично поведение, а ти трябва да си гаджето ѝ-мутра.
-Виж сега, тук...няма значение кои се родителите ти и фамилията ти!
-Имаш самочувствие само, защото си Лоули!-онази мляскаше с дъвката.
-Не мляскай, грозно е! И нямам самочувствие само, защото съм Лоули.
-Разбери, че тук командваме ние!-Ванеса посегна към Кристал, но аз се застанах пред нея и хванах ръката ѝ.
-Няма да я докосваш!
-Не биваше да я хващаш!-Тод ме ппвали на земята.
-Джак!-чух Кристал да ме вика. Не можех да се изправя от ритниците, които бяха един след друг. Изведнъж спряха. Погледнах и Кристал бе пред мен-Нали няма да удариш момиче!
-Бързо всички при директора!-тоя пък отде се взе.

-Кристал, обясни!-проятелката ми обясни всичко-Джак, това вярно ли е?
-За втори път ме пребива-Кристал ме погледна лошо.
-Ванеса,Тод....изключени сте....Кристал,Джак,Натали, свободни сте!
-Защо не ми каза!
-Това не е важно!-последва една страстна целувка.