Nеw Magcon

32.Какво правиш тук?

*Кристал*
Вече бях в самолета, настанена в първа класна. До мен седна някакво момче, но нито то ми обърна внимание, нито аз на него.
Самолета излетя, както и сълзите от очите ми. Почнах да хлипам. Така беше през целия полет.
Щом самолета кацна си взех куфара и хванах такси.
-Накъде, госпожице?-попита ме шофьора.
-Закарайте ме до някой хотел.
-Какъв....смисъл има от евтините, но и от скъпите?
-Някои в края да града-човека даде газ и не след дълго пристигнахме в края на Сидни. Платих 10$ и слязох. Взлязох в хотела и на рецепцията видях Джо. Онзи Джо, които се опита да ме....сещате се.
-Как е Джу?-попитах го.
-Ще отсядаш, а?-само кимнах-Нощувката е 50$. Сега ли ще платиш или при напускането?
-Напускане.
-Стаята ти е 312. Заповядай!-подаде ми ключа- Стаята е на 3 етаж в крило С.
-Мерси!-взех си куфара и се запърих към асансьора. Натиснах копчето 3С. След минута вратите се отвориха. Повървях малко и стигнах пред стаята. Цифрите бяха рожденните дати на нашите. Отоново заплаках.
Подредих багажа си и се преоблякох с черни дънкови панталонки и топ. Той беше по-къс и се виждаха малка част от плочките ми.
Излязох от стаята и тръгнах по коридора.
*Джак Еспиноса*
Аз и Гриер имахме среща с едни мениджъри от Сидни. Аз отидох седмица по-рано, за да разгледам.
Вървях в коридор 3С, когато видях позната прическа.
-Кристал?-промълвих аз. Момичето се обърна и наистина бе тя.
-Какво правиш тук?
***
След чаас тя ми разказа всичко. Аз я прегърнах, а тя заплака.
-Джак....
-Да.
-Благодаря!
-Няма защо!
Отиде и взе телефона си и ръцете ѝ трепереха. Това се оказа в минус за телефона. Падна и се строши.
-Хайде заа нов....