Nеw Magcon

16. Старото училище

Е, Америка, ето ме!
От няколко дни съм в Америка и днес отново съм на училище. Не в музикалното, тъй като вече не се занимавам с музика, а в страрото училище. Директора умоляваше нашите, щом не се занимавам с музика да ме върнат да уча там. Аз съм доволна! Там са всичките ми приятели, освен Натали и......
Така в момента е 7:07 и се питате "Не закъсняваш ли? ", ами не! Останалите не знаят, че още посещавам гимназия "Хамилтън ", а и вече не ми е нужен превоз тъй като изкарах шофьорските и имам кола, подарък за рождения ден. Зелено ферари(На снимката ).
Вече пътувам към училище. Облечена съм с черни дънки, бяла блуза с надпис "Аз съм себе си " и бели маротонки , както и с черна мешка, същата марка като маротонките-Nike.
7:15 и имам цели 5 минути да вляза в час по информационни.
Качох се на третия етаж и кого да видя? Джей! Отидох и седнах до него.
-Как е Джей? -той вдигна глава от чина и ме видя.
-Какво правиш тук и какво е станало с косата ти, момиче? -засипа ме с въпроси и ме прегърна.
-Отнова съм ученичка в училище и малко различие.
-Стил татко? -попита ме, защото косата ми е във всички цветовете на дъгата.
-Може би! -Учителката влезе и пак почна да дрънка неща, които аз и приятелят ми знаем. Ние обсъждахме часовете си и нещата около нас. Тя ни чуваше много добре, но не ни направи забележка.
Втори час имах литература заедно с Киан. Седнах до него и го прегърнах, а той чак тогава ми обърна внимание.
-Кристал?
-Как е?
-Как.... лаоо.... след часовете искам и аз да си направя такава прическа!!!! -каза той.
-Ще отидем да се боядисаш и после ще снимаме клип в нас-предложих, а той се съгласи.
Трети час -изобразително.
-Как е Том?
-Ще нарисувам косата ти! -каза момчето.
-И аз така си помислих!
-Е, отказа се да се местиш и ето те тук, чакаща да нарисувам косата ти-цяла час си приказвахме и рисувахме. Три часа случшам шушукане и в четвъртия час -чад на класа ще си поговорим малко.
И ето ни, в стая 116, 40 ученика. Вдигнах ръката си.
-Кажи Кристал! -класната ми даде думата. Излязох отидох до бюрота й и застанах там.
-Откакто влязох през вратата на училището чувам шушукане за мен и искам сега като ме чуете се спрете, и да говорите с приятелите си от съседните класове да спрат.. -спрях за малко-Цял ден случшам колко съм жалка, че съм татковата принцеса заради боядисването, че интервюто на Джак и Ася е вярно, че заради това съм отишла до Австралия.... ами не е вярно нищо от това! Да гадно ми е, че не съм Джак, но не съм жалка, защото вече си нямам приятел! Интервюто не е вярно, Ася и Джак никога не са ходили и нямам представа дали са или не! Не съм избягала в Австралия, просто след всичко имах нужда от почивка. А, отнисни косата..... Аз съм Кристал Лоули... Лоули.. Баща ми е сменил хиляди прически, майка ми също, а аз продължавам... аз мисля като тях и от тях съм наследила влогърството, много от уменията си, чупенето на телефони, с което не се гордея... наследила съм и много щури неща като да се боядисвам, и да се боядисвам, както си искам-седнах на мястото си и скоро звънеца би.
*Неутрална гледна точка *
Изминаха още два часа и в кафенето започнаха да се събират ученици. На масата в средата на кафето се бяха събрали Лора, Джаксън, Дийн, Том, Джей, Киан, Джак Г, Млачи, Карлос и Джайкъб.
-Чухте ли слуха ? -попита Лора.
-Кой от всичките? -засмя се Дийн.
-Че Кристал е в училището?!
-Това не е слух, миличка! -каза Кристал, която стоеше зад Лора. Момичето с шарената коса си придърпа стол и седна.
-КРИСТАЛ! -изкрещя цялата маса и се изредиха да я прегръщат.
*По това време в музикалното училище *
-Натали, къде е Кристал? -попита Джак, учуден, че цял ден не е виждал бившата си.
-Джак, тя е в гимназия "Хамилтън ", тя се отказа от музиката! -момчето се съсипа.
*Кристал *
Часовете ми свършиха и се запътих към комата си. Щом стигнах там, видях Кристиан да стои и да я зяпа.
-А, защо зяпаш така колата ми?
-Тя е твоя? -само кимнах-Може ли да я покарам?
-Някой път! Айде бе, Киан, ти се сети да дойдеш! Чао Крис!
-Бб!-Закарах Киан да се боядиса и след това отидохме у нас. Посрещна ни татко и като видя адаша си каза:
-С теб все повече почваме да си приличаме!