Хари Потър И Търсача На Вълшебства

Глава четвърта

Празненството приключи по-рано от предвиденото. За щастие повечето помислиха тайнствения глас за поредната шега на някои от учениците и развеселени довършиха вечерята си.
След онова, което чу в учителската стая, Хари нямаше особенно желание да яде. Само при мисълта, че Смъртожадните или по-лошо Волдемор, са се върнали му призляваше.
След като се върнаха в залата и заеха местата си, Хърмаяни и Рон го обсипаха с въпроси.

-Какво става Хари? - попита го Рон - Професор Макгонъгол излежда зле.

-Не знам, но не е на добре. - прошепна Хари, след като половината от учителите се бяха обърнали към тях.

-Най-добре да го обсъдим, като се върнем в къщата. - каза тихичко Хърмаяни.

След това никой повече не отвори дума за това. Вечерята приключи и след като прфектите поведоха учениците към спалните, Хари се сбогува с Джини и тръгна към Хогсмийд заедно с Рон, Хърмаяни и Хагрид, който изяви желание да ги изпрати.
Излязоха от замъка и прекосиха полянката пред входа. В тъмнината Хари успя да различи фигура, която се бе облегнала на портата пред замъка.

-Трябва да поговорим Потър. - каза му мъжки глас.
Хари се вгледа към портата и различи набитата фигура на Патрик.

-Патрик, какво правиш тук? - попита го Хагрид. - Трябваше да си в общата стая на "Слидерин".

-Семпълс остана. А аз се надявах Хагрид да поговоря с Хари,  насаме, но след вечерята изчезна. - Патрик се приближи към тях, погледа му се спря върху Хърмаяни. -Извинете ме, но не се представих. - промълви със странна нотка в гласа. - Патрик Бейтроу госпожице…

-Грейнджър…Хърмаяни Грейнджър. - каза тя и въпреки тъмнината Хари видя как се изчерви, когато си подаде ръката да се здрависат.

Рон се прокашля тихо и застана между тях с протегната ръка:

-Рон… УИЗЛИ - натътри той. Рядко се случваше Рон да се хвали с повишението на господин Уизли, но се надяваше да получи желания ефект.

-Уизли…Началника на отдел АВРОРИ ти е баща, нали? - отговори му сухо Патрик.

Рон кимна важно-важно, но Патрик само изсумтя и се обърна към Хари.

-Исках само да ти напомня, че трябва да си внимателен. - каза му той и сложи ръка за рамото му. - Ако нещата продължат да се развиват по този начин, няма да е зле занапред да се движиш с мантията невидимка.
Хари го изгледа сърдито, откъде знаеше за мантията му, но Рон го изпревари.