Хари Потър И Търсача На Вълшебства

Глава Осма

-Какво направи по дяволите? - изкрещя Хари.

Бяха се появили в двора на изоставена къща. Хърмаяни и Рон започнаха да правят защитни заклинания около тях.

-Това не беше Семпълс. - отговори му Патрик. - Само тя знае, че не трябва да се връщаме в Министерството на Магията.

-Значи... - обади се и Хърмаяни. - Мама и татко не са отвлечени?

-Боя се, че са ги намерили. Иначе нямаше от къде да знаят, че ги пазим.

Рон завърши последното заклинание изписваики широк кръг с пръчката си.

-Значи казваш, че това не беше Катрин Семпълс, а Смъртожаден.

Патрик кимна мрачно. Извади пръчката си и измаьоса палатка.

-Тогава къде е Катрин?

-Мъртва е. - каза тихо Патрик и влезе в палатката.

-Трябваше ли да задаваш толкова въпроси?- скастри го Хърмаяни.

-Да. И ако не си забелязала багажа ни остана там!

-Голяма работа - озъби му се тя -и преди сме се справяли без нищо, освен това успях да си взема най-необходимото тук!

Тя повдигна мъничката си чантичка и я разтърси, а от вътре се раздрънкаха предметите.

-Чудесно, спасени сме понеже си взела тъпата "Въображаема книга''! - каза саркастично Рон.

Хърмаяни сви юмруци.

Хари побърза да застане между тях.

-Той не искаше да каже това.

-Напротив Хари, много добре знам какво искаше да каже.

Патрик показа главата си от палатката и ги изгледа сърдито.

-Няма ли да влизате преди да ви отнесе бурята?

Хърмаяни погледна с отвращение Рон, врътна се и се мушна през процепа на палатката. Рон измърмори някакво проклятие и се отдалечи.

-Рон! Къде отиваш?

-Остави ме Хари. Искам да остана малко насаме!

Хари остана дълго загледан в къщата. Не беше виждал по-стара съборетина. Входната врата се полюшваше от силния вятър издавайки стържещ звук, който смразяваше кръвта му.
Навсякъде се носеше смрад на мухъл и рояци от комари се подгонени от настъпващата буря се скриха през счупеня прозорец.