Хари Потър И Търсача На Вълшебства

Глава Пета

На следващия ден Рон, Хърмаяни и госпожа Уизли си събраха багажа.

-Не може ли да останете още няколко дни? - примоли им се Хари.

-Съжалявам, но обещах на мама и татко да се прибера, след празненството в " Хогуортс". - обясни му Хърмаяни.

-А ти Рон ?

-Сори мой човек, ама тате се прибира утре и мама иска да сме там като си дойде.

-Професор Макгонъгол каза, че другата седмица трябва да отидем в Министерството, за да започнем обучението си - припомни им Хърмаяни.

Госпожа Уизли изкочи от къщата и тръгна към тях със забързана крачка.

-Обяда ти е готов, Хари.

-Нямаше нужда госпожо Уизли.

-Напротив. Виждаш ми се поотслабнал. Готови ли сте деца? Е тогава да тръгваме. Пази се миличък.

Рон и Хърмаяни го прегърнаха за сбогом, а госпожа Уизли го целуна по челото.

Хари ги изпрати с поглед, докато стигнаха до езерцето, където защитните заклинания не действаха.

-До следващата седмица Хари. - каза му Рон и се магипортираха.

Хари дълго време стоеше загледан в мястото, където се бяха магипортирали. Отново беше сам и сега знаеше как се е чуствал Сириус всеки път, когато той отиваше в "Хогуортс". Нолс долетя и кацна на рамото му.

-Е мъниче...сега сме само двамата. - Хари я погали по главичката и се прибра в къщата.

Нямаше никаква работа, затова реши да почете малко от Въображаемата книга. Така поне времето щеше да мине по-бързо.
Взе книгата и прошепна:

-Куидича през вековете.

За миг блеснаха кориците, което означаваше, че се е превърнала в желаната от него книга.

Разлистваше я с удоволствие, разглеждайки снимки на известни играчи сред които се отличаваха: "Нолан Хендерсън" - пазач на Английския национален отбор през 1650-та, "Улрих Олсен" - търсач от Дания играл през 1720-та година и гончията на "Огнените Стихий"- Гари Купър.
Очите му започнаха да се затварят. Навън вече се стъмваше и Хари се качи в стаята си и се унесе в сладка дрямка.
Чу се шум в кухнята и Хари се опита да стане от леглото, но беше като вцепенен. Посегна към шкафа и извади от него пръчката си.