Момичето, изгубило всичко

Деветта част

-Кристи, защо си плакала?- пита я притеснено Карл(това притеснение не е само от гледната точка на неин психоте-рапефт)

-Амм...-казва тя и избърсва сълзите си по-бързо и продължава- нищо ми няма просто се любуваха на красивия залез и ме налетяха тежки мисли, но те бягат когато сте около мен тъй, че съм по-добре, спокойно.

-Докторите казаха, че когато се почустваш по-добре може да си тръгнеш, но ако ти е зле...-опита се да каже Лили, но Кристи я прекъсна.

-Чуствам се добре, тъй че може ли да ме отведете от това ужасно място!- казва Кристи като, че ли ужасена от болницата.

"Какво й става? Дори когато бяхме заключени в килера не се притесняваше толкова колкото сега... Има нещо което я притеснява и то е в болницата... или пък е самата болница. Да не би да се страхува от... " мисли си Кейлъп докато не е прекъснат от Кристи, която се опитва да стане, но е неуспешен опит и пада върху него.Лице в лице на милиметри един от друг. Карл е с такова изражение, че човек ще каже, че ревнува, а Лили... Тя е направо бясна, но не на Кристи или Карл, а на Кейлъп, че стои така и не помръдва. Омръзва й и отива и помага внимателно на Кристи да стане, междувременно Карл и Лили гледат Кейлъп все едно ще го убият, ако това се повтори.

================================================================================

Съжелявам, че не писах отдавна и че е кратка но пък "Качеството преди количеството" :Д